Читать «В пропастта» онлайн - страница 8

— Да, доста по-добре — отвърнах аз. — Благодаря ти, Пол. Ще се чуем.

Внимателно оставих слушалката върху апарата. Пол очевидно беше прекалено разстроен — дори не се учуди защо се обажда в седем часа (толкова беше по Западното крайбрежие) сутринта след инцидента да разбера как точно е Джили. Питах се кога ли ще се сети и кога ще ми се обади да иска обяснения.

В този момент нямах ни най-малка представа какво ще му кажа.

2.

— Мак, за Бога, защо не си в леглото? Няма начин лекарите да са ти позволили да си тръгнеш. Погледни се само. Не изглеждаш кой знае колко добре. Лицето ти е сиво като мръсни стари завеси.

Лейси Савидж, известна на всички в Бюрото като Шерлок, започна леко да ме бута по гърдите, за да ме върне в постелята. Едва бях нахлузил дънките и се борех с ръкавите на ризата, когато тя влезе.

— Обратно в леглото, Мак. Никъде няма да ходиш. Как успя да се справиш с дънките?

Шерлок ме хвана под мишницата, опита се да ме извърне и насила да ме върне в проклетото легло.

Заковах се на място и тя не можа да ме помръдне.

— Слушай, добре сър Шерлок. Пусни ме. Не искам да стоиш завряна под мишницата ми. Още не съм си взел душ.

— Рано ти е още за душ. Няма да мръдна от тук. Поне седни и ми обясни какво става.

— Добре, ще седна, щом настояваш, Шерлок — съгласих се аз.

Погледнах я и й се усмихнах. Беше дребна жена с руси, къдрави червени коси, тази сутрин хванати на тила със златиста шнола. Имаше най-бялата кожа и най-хубавата усмивка — мила и топла, стига да не е ядосана. Тогава би прегризала и метал. Преди две години постъпихме в Бюрото по едно и също време.

Пое изненадваща част от тежестта ми, макар леко да залиташе, но накрая ме стовари на стола. Вдигнах глава и отново й се усмихнах. Сетих се как двамата се катерехме по въжета на последния изпит по физическа подготовка в Академията. Не бях сигурен, дали ще успее или не, а не можех да я изоставя. Висях до нея и я насърчавах, ругаех я, при последните метри нагоре я обиждах и най-сетне тя се издърпа с тънките си ръце до върха. Шерлок не беше физически много силна, но притежаваше несравнимо по-ценни качества: кураж и сърце. Изпитваше към мен по-голяма привързаност, отколкото вероятно заслужавах.

— Ще говориш с мен. Лекарите само клатят глави. Вече звъняха на шефа ти. Обзалагам се, че ей сега ще връхлетят, готови да те повалят на пода, само да направиш и крачка към вратата. А, ето и подкрепления. Дилън, ела и ми помогни да разбера какво тормози Мак. Виж, дори си е обул панталоните.

При тези думи тъмните вежди на Дилън Савидж се стрелнаха нагоре, а изражението му ясно говореше: „Добре ще е този негодник да е с панталони!“

Настаних се по-удобно на стола. Какво значение имаха още пет минути? И без това съвсем скоро щях да съм навън. А е добре някои приятели да знаят какво точно става.

— Вижте, трябва да си отида вкъщи и да си приготвя багажа. Ще летя до Орегон. Снощи сестра ми е катастрофирала. В кома е. Не мога да остана тук.