Читать «В пропастта» онлайн - страница 5

Едва ли щях да заспя отново, особено след като сънят ме дебнеше, а бях абсолютно сигурен, че ме дебне. Знаех, че е така, защото всъщност не беше сън, а нещо друго. Изпитвах потребност да разнищя тази история.

Точно тогава реших, че съм готов да дам единия си тестис за кутия бира. Без да се замислям, натиснах бутона за повикване. След четири минути — според големите червени цифри на дигиталния часовник — през вратата надникна нощната медицинска сестра Мидж Хардауей.

— Мак? Добре ли си? Доста е късно. По това време трябва да спиш. Какво има?

Мидж — около тридесет и пет годишна, висока, с къси меднозлатисти коси и остра брадичка — беше интелигентна. На нея можеше да се разчита в кризисен момент. В началото на престоя си тук всеки път, когато идвах в съзнание, тя стоеше неотлъчно до мен — говореше ми нежно, а пръстите й леко галеха ръката ми.

Усмихнах й се: надявах се, че това е най-прелестната ми момчешка усмивка, пълна с неотразим чар. Дори не бях сигурен дали я забеляза, защото единствената светлина в доста тъмната стая идваше от коридора зад гърба й. Но се надявах да долови усилието, което вложих в тона.

— Мидж, спаси ме. Тук се чувствам зле. Не издържам повече. Моля те, помогни ми. Ти си единствената ми надежда.

Благодарение на светлината в коридора видях как съчувствен се усмихна, но дори не си даде труда да прикрие насмешката си. Прочисти гърло.

— Мак, чуй ме. От две седмици си извън строя, знам. Понеже вече се чувстваш по-добре, това, предполагам, започва да се превръща в проблем. Но, скъпи, омъжена съм. Какво ще си помисли Дъг? Доста е избухлив.

Отказах се от момчешкия чар и реших да заложа на състраданието.

— Защо ще му пука на Дъг? Не е тук. Пък и няма нужда да узнава, щом смяташ, че ще го разстрои, макар да не си представям защо.

— Слушай, Мак, ако не бях омъжена, наистина бих се изкушила, нищо, че не си се възстановил напълно. Все пак съм поласкана. Привлекателен си, или поне така изглеждаш на снимката във вестника, а и вече използваш и двете си ръце. Но както стоят нещата, Мак, просто не мога да го направя.

— Наистина умирам тук, Мидж. Не те лъжа. Само този единствен път и няма да те моля повече… Е, поне не до утре вечер. Само една, Мидж. Ще я карам бавно. В устата ми вече се събра слюнка. — Тя стоеше насреща ми и само клатеше глава, отпуснала ръце на бедрата — много красиви бедра, както забелязах още преди девет дни, когато вече не бях така зашеметен от обезболяващите. Въздъхнах. — Е, добре, щом е против етикета ти или против етикета на Дъг. Но ще ти кажа, Мидж — не виждам защо му придаваш чак толкова голямо значение. Нито защо трябва да му пука на мъжа ти. Ако беше в леглото ми, сигурно щеше да умолява точно като мен. Ей, защо не повикаш госпожа Лутър? Изглежда свирепа, но нищо чудно да я склоня. Мисля си, че ме харесва и може би…