Читать «Тарзан, храненикът на маймуните» онлайн - страница 2

Той беше честолюбив и желаеше да играе роля в политиката. Поради това напусна армията, стана чиновник, в министерството на колониите и се нагърби с деликатната задача, за която току-що говорихме.

Джон Клейтън бе поласкан от възложената му мисия, но и малко натъжен. Приятно му бе, че неговата дългогодишна военна служба е била оценена според заслугите, че за положения труд получава толкова висока награда, осигуряваща му в бъдеще блестяща кариера. Но в този момент не му се искаше да замине за Африка, защото не бяха минали и три месеца от женитбата му с Елис Ръдърфорд и според него бе цяло безумие да отведе младата си съпруга в тропическата пустош, където страшни опасности дебнат всеки миг човека. Клейтън на драго сърце би се отказал от възложената му задача, ако лейди Елис не настояваше той да приеме и да отведе и нея със себе си в Африка.

Разбира се, младото семейство имаше родители, братя, сестри, лели, братовчеди, братовчедки, които изказваха мнението си по този въпрос. Но какви са били тези мнения, историята не казва. И не е важно.

На нас ни е известно само, че през 18… година в едно чудно майско утро лорд Грейсток и жена му, лейди Елис, отпътуват от Дувър за Африка.

Един месец по-късно те пристигнаха във Фрийтаун, където се качиха на кораба „Фувалда“, който трябваше да ги откара до местоназначението.

Повече нищо не се узна за лорд Грейсток и жена му. Те загинаха, изчезнаха, пропаднаха без вест.

Два месеца след като „Фувалда“ вдигна котва от пристанището Фрийтаун, във водите на южната част на Атлантическия океан се появиха половин дузина английски военни параходи, които напразно се мъчеха да намерят някаква следа от загиналите знатни пътешественици. Само след няколко дни край остров Света Елена успяха да открият отломки от някакъв разбит параход. Всички повярваха, че това са останки от „Фувалда“, че той е потънал заедно с целия екипаж. Търсенето бе преустановено, при все че мнозина се надяваха и очакваха.

„Фувалда“, тримачтов кораб, бе един от хилядите кораби, обслужващи местната търговия по цялото крайбрежие. Обикновено екипажите им се състояха от отчаяни главорези и избягали каторжници от всички народности и племена.

„Фувалда“ не правеше изключение от общото правило: на кораба процъфтяваше телесното наказание. Матросите мразеха началството си, както и началството ненавиждаше подчинените си. Капитанът бе опитен моряк, но се отнасяше като звяр с подчинените си. В разговор с тях той познаваше само два аргумента — камшик или пистолет. Но да си признаем — тази смесица от различия народности трудно се усмирява по друг начин.

На втория ден от заминаването си от Фрийтаун Джон Клейтън и жена му станаха свидетели на такива противни сцени, които винаги бяха смятали за измислица на писателското въображение.

Станалото една сутрин на палубата на кораба беше първата брънка от веригата страшни събития, която завърши по най-неочакван начин: един нероден още се озова в такава обстановка, в каквато нито един човек не е изпадал, и съдбата му отреди необикновен живот, какъвто не бе живял никой, откакто свят светува.