Читать «Немили-недраги» онлайн - страница 52
Иван Вазов
Една граната падна до него, пукна се на хиляди късове и Македонски се изгуби в облака…
— Македонски! — извика неволно Бръчков и се сгромоляса от топа.
Един неприятелски куршум прониза главата му. Той беше труп.
……………………………………………………………………………………………
……………………………………………………………………………………………
XVII.
Черногорците и 2-ят батальон от руско-българската бригада не удържаха редута. Сръбските батареи бяха млъкнали и сръбската резерва не дойде да подкрепи юнашкия подвиг на тая шепа герои; тя гледа хладнокръвно как гинеха юнаците. Защо??…
Няколко хиляди турци, подкрепени със свежи войски и от непрестанното действие на
В тоя злополучен и героически бой легнаха няколкостотин млади души българи и повечето черногорци, които, като видяха, че победата остая на числото, умряха спартански.
Загинаха мнозина руски офицери; в отстъплението една граната счупи крака на капитана Сикорски, като уби шест души българи. Друга една се пръсна пред капитана Райча и го повали в несвяст. Три дни го считаха за убит.
Но българите умиха лицето си. Героизмът им гръмна навсякъде и запуши устата на клеветата. Генерал Черняев, трогнат от подвига им, ги обсипа с похвали и награди.
А нашите приятели?… Почти всичките оставиха костите си на гредетинските негостоприемни височини. Владиков умря от един куршум и от една бомба, която порази и Хаджият, който го изнасяше от боя. Бебровски биде пронизан от два байонета на редута в същото време, когато сваляше с един мах на сабята си троица неприятели. И другите паднаха или издъхнаха в околните амбуланци.
Попчето и Мравката, като се завръщаха подир войната в Букурещ пеши и голи, замръзнаха от студ една нощ близо до Крайово.
Остана жив само Македонски, комуто единадесетте рани заздравяха и дясната ръка изсъхна.
Той сега е разсилен и мете с лявата ръка канцеларията… и тоя лев в Стара планина, и тоя герой на Гредетин, малодушно трепери сега пред гласа на грубия писар…
Една дълга агония!…
Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?…
info
Информация за текста
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Набиране: Георги Величков
Публикация:
Иван Вазов
Немили-недраги
Редактор Тихомир Тихов
Художник Борис Ангелушев
Худ. редактор Елена Маринчева
Техн. редактор Цветана Арнаудова
Коректор Татяна Пекунова
Формат 84/108/32; тираж 30.000 екз.; печатни коли 650; изд. коли 4-94;
л. г. VI; поръчка № 35/1962 г. на издателство „Български писател“;
дадена за набор на 27.XI.1961 г.; излиза от печат иа 30.I.1962 г.;
цена 0.23 лв.
ДПК „Димитър Благоев“ — София
„Българси писател“, София 1962 г.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3765]
Последна редакция: 2007-11-05 10:00:00
notes
1
Едни от първокачествените кафенета в Браила през 1872.
2
Насловие на една глупейша брошурка в стихове, издадена в Букурещ.
3
В едно свое писмо Ботев казва следующето за Левски, с когото намира подслон в една ветрена мелница накрай Букурещ: „Приятелят ми Левски е нечут характер. Когато ний се намираме в най-критическо положение, той и тогава си е тъй весел, както и кога се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два-три дена, а той пее и все весел. Вечер, дордето ще легнем, той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш всичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности!“
