Читать «Немили-недраги» онлайн - страница 10

Множеството се разотиде, а по дъното на избата стигнаха думите па някои от зрителите власи:

— Булгари бѐци! — А това значеше: пияни българи.

Отгоре от стълбите се зададе един бледолик момък, облечен доволно изящно, с цилиндър и бастун.

— А! Владиков! — извикаха хъшовете.

Владиков, едновремен волентир в българската легия, събрана от Раковски в Белград, после хъш в Панайотовата чета, която се лута из Стара планина, и дълго време скитник по влашките градища, беше сега учител в българското училище в града.

— Добра ви веселба, момци — каза засмяно и фамилиарно Владиков и сложи лъскавия си цилиндър на масата, цяла измокрена с вино. — И тоя път шапката ми не ще да излезе безнаказано из твоята кръчма, Странджа. Е, как си — коткаш ли момчетата? А бе, а propos, знаете ли защо ида?

— За да те почерпим и тебе една чаша — каза Македонски, като му наля.

— Хай, наздраве. Но аз за друго ида. Искаме да дадем до друга неделя в училището представление. Кой от вас иска да вземе риля?

— С някаква народна цел ли? Ако е така, аз взимам участие — каза Хаджият.

— С народна цел и с пренародна даже — касае се… да съберем една достатъчна сума за разноски по човека… — Владиков се озърна важно и предпазливо — за човека, когото ще ги изпратим да убие султана — завърши той съвсем ниско. После шепнешком им обясни великото значение, което би имало такова произшествие за българската революция.

— Прието, всички ще играем.

— Аз земам роля, но ако играя царя — каза Македонски, който беше играл вече ролята на някой цар не знам в каква Войникова драма. Нему му се искаше пак да почувствува трепета и очарованието на царското величие.

— Аз ще играя войводата пък — каза скромно Мравката, — нали има войвода в представлението?

— Няма ни цар, ни войвода: драмата е Изгубена Станка.

— Поврага ти изгубената Станка и пропадналата Лалка! Аз в такива бабешки игри участие не вземам! — разкрещя се Македонски, който пръв път чуваше за такава драма.

— Ти ще играеш Желю, хайдутина.

— А? Има ли хайдутин?

— Има и кръвопролитие, боеве, гърмежи…

— Каквото аз обичам — каза Македонски, като си засука кръвожадно левия си мустак.

— Ти, Хаджи, ще играеш Татарчето.

— Нека бъде — каза Хаджият. — Аз в „Стоян войвода“ бях арапин, сега ще съм татарин. Печеля пак.

— А ти, Мравка… тебе да ти дам… кое искаш ти?

— На мене дайте нещо като команда да бъда — каза скромно Мравката.

— Тебе ще те направим бабичката, защото си гърбавичък и нисичък. Па и гласът ти мяза… Не ме гледай такъв… ролята на бабичката е най-първата. Аз ще играя стареца. Ти, Димитро, земи Йова, а ти, Недов — Василия, а вие пък останалите — второстепенни и малки роли…