Читать «Законът на Устър» онлайн - страница 4

— С каква цел?

— За да им разклатиш самочувствието, тъпчо. Да посееш в душите им съмнения и опасения и да ги принудиш да свалят цената. Колкото по-евтино купува Том, толкова по-слънчево е настроението му. А аз го искам преливащ от доволство, защото, ако успея да подпиша договор с Грайндъл за романа с продължения, ще бъда принудена да го врънкам за многонулева сума. Цените, които днешните авторки искат за писанията си, са срам и позор. Тъй че тръгвай веднага и започвай да клатиш неодобрително глава над кравата.

Винаги съм се стремял да бъда слънчев лъч в съществуванието на свестните си лели, ала в случая бях принуден на стъпка, която Джийвс нарича nolle prosequi1. Въздействието на утринните му смески е самото вълшебство, но уви, дори след тях човек не е в състояние да си кандилка тиквата.

— Не мога да клатя глава. Не и днес.

Втренчи се в мен с осъдително потрепване на дясната вежда.

— А, значи такава била работата. Е, щом мерзките ти злоупотреби с алкохол толкова ти пречат да подруснеш глава, надявам се поне да си способен на едно свиване на устни.

— Виж, това го мога.

— Тогава действай. И не забравяй рязко да поемеш дъх и да го задържиш. Опитай и да цъкнеш с език. А, да, спомени, че ти прилича на холандски модернизъм.

— Защо?

— Не знам. Очевидно това е нещо, което сметаниерите във форма на крава в никой случай не бива да бъдат.

Помълча и очите й обходиха лицето ми на престоял на топло труп.

— Значи снощи си мяучил по керемидите, палавнико. Странно, всеки път, когато те видя, ти си в процес на все по-бавна реанимация след някакво блудничество. Спираш ли изобщо да пиеш? Поне докато спиш.

Възразих срещу подобна въпиюща несправедливост.

— Много грешиш, роднино. Аз съм човек с крайно въздържана глътка, като се изключат специалните поводи за пиршества. Два коктейла, чашка вино с вечерята и евентуално коняк с кафето — това е Бъртрам Устър. Но снощи дадох малък ергенски гуляй в чест на Гъси Финк-Нотъл.

— А, тъй значи. — Изкикоти се малко по-гръмко, отколкото бе полезно за крехкото състояние на организма ми, но тя е от жените, които, когато се веселят, не мирясват, докато от тавана не се посипе мазилка. — Спинк-Ботъл, а? Бог да го благослови! Как е този стар поклонник на тритоните?

— В доста дяволито настроение.

— Държа ли реч на оргията?

— За мое изумление — да. Очаквах отказ, гарниран с изчервяване. Но не. Пихме за негово здраве, а той се изправи на крака, хладен като краставичка, както би се изразил Анатол, и ни омая с красноречието си.

— Предполагам, че е бил по-къркан от коледно прасе.

— Нищо подобно. Беше оскърбително трезвен.

— Е, това е приятна новост.

Потънахме в замислено мълчание. И двамата си спомняхме за летния следобед в имението й в Уърстършир, когато Гъси, мотан до козирката, произнесе слово пред невръстните дечица от началното училище в Маркет Снодсбъри по случай раздаването на годишните награди.

Когато започвам да разправям някоя история, никога не знам дали вече не съм я разказал и затова не съм наясно какви подробности да включа. Това е проблем, който трябва да се разглежда всестранно. Например, ако в дадения случай реша, че публиката ми знае всичко за Гъси Финк-Нотъл и продължа весело напред, онези мои слушатели, които не са следили жадно думите ми от самото начало, могат да останат в пълно неведение. От друга страна, ако преди да пристъпя към същността на въпроса, опиша жизнения му път в осем тома, други ще започнат да не сдържат прозявките си и да мърморят: „Стари работи. Карай нататък.“