Читать «Тайният кодекс» онлайн - страница 12
Дъглас Престън
По лицето на Филип мина тъмна сянка.
— Не.
Дори Барнаби не можа да скрие изненадата си.
—
— Миналата година се опитах да уредя застраховането. Но никой застраховател не би се наел да го направи, докато колекцията се държи в тази къща и сигурността й е на такова равнище. И сам можете да видите, че това място е достатъчно уязвимо в това отношение.
— И защо баща ви не взе мерки да увеличи безопасността?
— Баща ни беше труден човек. Никой не можеше да му казва какво да прави. В къщата имаше доста оръжия. Предполагам, мислел е, че може да ги използва в случай на нужда, в стил Дивия Запад.
Барнаби мина с поглед през записките си и погледна отново часовника си. Беше обезпокоен. Нещо не пасваше. Той беше сигурен, че това не е обикновен обир, но без застраховка кой ще тръгне сам да се ограбва? От друга страна бяха съвпаденията с писмата до синовете, с които бяха извикани за тази среща точно в този момент. Барнаби си припомни думите на писмото: „… нещо много важно, което се отнася до бъдещето ти… Направи на стария си баща тази последна услуга…“ Във формулировката имаше нещо, което те караше да се замислиш.
— Какво имаше в хранилището?
— Само не ми казвайте, че са влизали и в хранилището! — Филип избърса потното си лице с трепереща ръка. Костюмът му изглеждаше вече вял и измачкан, а отчаянието върху лицето — неподправено.
— Да.
— О, Господи! В него се пазеха скъпоценни камъни, злато от Южна и Централна Америка, редки монети и печати, всичко беше изключително ценно.
— Изглежда крадците са имали както комбинацията за хранилището, така и ключове за навсякъде. Някаква идея за това?
— Не.
— Баща ви имал ли е човек, на когото да вярва напълно — адвокат, например, — който да е разполагал с втора връзка ключове или да е знаел комбинацията за хранилището?
— Той не вярваше на никого.
Това беше много важен момент. Барнаби погледна Върнън и Том.
— И вие ли смятате така?
Двамата мъже кимнаха.
— Имал ли е прислужник?
— През деня идваше една жена.
— А градинар?
— На пълно работно време.
— Някой друг?
— Беше наел готвач на пълно работно време и медицинска сестра за три дни в седмицата.
Фентън отново не издържа, пристъпи напред и се усмихна с погребалната си усмивка.
— Може ли да ви задам един въпрос, Филип?
— Ако смятате за нужно.
— Защо говорите за баща си в минало време? Да не би да знаете нещо, което не ни е известно?
— Мили боже! — избухна Филип. — Няма ли кой да ме освободи от този неосъществен Шерлок Холмс?
— Фентън — промърмори Барнаби, мятайки към сержанта предупредителен поглед.
Той го погледна и лицето му на мига смени изражението си.
— Съжалявам.
— Сега къде са? — продължи Барнаби, сякаш нищо не се бе случило.
— Къде са кои?
— Прислужницата, градинарят, готвачът. Този обир е станал поне преди две седмици. Някой трябва да е освободил помощниците.
Том погледна невярващо:
— Обирът е станал
— Точно така.
— Но аз получих писмото с Федерал Експрес едва преди три дни.
Това беше интересно.
— Погледнал ли е някой от вас адреса на подателя?
— Беше някаква пощенска кутия — каза Том.