Читать «Лош късмет и неприятности» онлайн
Лий Чайлд
Annotation
Джак Ричър вече не е същият. Освен четката си за зъби носи и документ за самоличност. Със снимка. Но все така обикаля Америка и е все така труден за откриване. Ето защо, когато бившият шеф на специалния отряд военни следователи получава кодирано съобщение от член на стария си екип, той разбира, че нещата са твърде сериозни. Някой от хората му е в беда.
Следователите от военната полиция са недосегаеми. Винаги си пазят гърба. Но ето че един от тях е намерен мъртъв в пустинята на Калифорния. А шестима други изобщо не могат да бъдат открити.
Джак Ричър също е недосегаем. Старите му другари имат огромни неприятности и той е длъжен да им помогне. Никой не може да си играе с хората му. Нито сега, нито когато и да било.
Малко хумор, малко секс и най-добрите екшън сцени в жанра…
Стегнат, високооктанов трилър от един голям майстор на съспенса.
Лий Чайлд
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
42
43
44
45
46
47
48
49
50
51
52
53
54
55
56
57
58
59
60
61
62
63
64
65
66
67
68
69
70
71
72
73
74
75
76
77
78
79
80
81
82
83
84
85
info
Лий Чайлд
Лош късмет и неприятности
На истинската Франсис Нили
1
Мъжът се казваше Калвин Франц, а хеликоптерът беше модел „Бел 222“. И двата крака на Франц бяха счупени, така че трябваше да го качат в хеликоптера с носилка. Не беше трудно. „Бел 222“ е голям, с два двигателя, обслужва фирми и полицейски управления и в него има място за седем пътници. Задните врати бяха като на микробус и се отваряха широко. Седалките от средния ред бяха свалени. На пода имаше предостатъчно място за Калвин Франц.
Витлото на хеликоптера се въртеше на празен ход. Двамата мъже с носилката се наведоха, за да минат под въздушната струя, и продължиха — единият вървеше напред, а другият заднишком. Когато стигнаха до отворената врата, този последният постави носилката на ръба и отстъпи встрани. Колегата му я бутна силно, за да влезе в хеликоптера. Франц беше в съзнание и изпитваше болка. Извика и се раздвижи, но не много, защото беше здраво стегнат с ремъци за носилката. Двамата мъже се качиха след него, седнаха на местата си зад свалените седалки и затръшнаха вратите.
После зачакаха.
Пилотът на хеликоптера също чакаше.
От една сива врата излезе трети човек и прекоси асфалтовата писта. Наведе се и сложи ръка на гърдите си, за да задържи вратовръзката на място. Така приличаше на обвиняем, който се кълне, че е невинен. Мъжът заобиколи и седна отпред, до пилота.
— Тръгвай — каза той и си закопча колана.
Пилотът се подготвяше за излитане. Мързеливото „уоп-уоп“ на витлото се превърна в забързано центробежно „уип-уип-уип“, а после се изгуби в рева на изгорелите газове. Хеликоптерът се издигна отвесно, наклони се леко наляво, завъртя се, прибра колесника и се издигна на триста метра. После се стрелна на север — високо и бързо. Под него се мяркаха шосета, научноизследователски центрове, малки фабрики и спретнати предградия. Тухлени стени и метални покриви блестяха на лъчите на залязващото слънце. В угасващата светлина на деня мъждукаха миниатюрни изумрудени морави и тюркоазени басейни.
