Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 56

Ани искаше да свърши още нещо, преди да си легне. Изми съдовете, вдигна одеялото и започна да се оглежда, преценявайки къде да го окачи.

— Какво правиш?

— Искам да закача това одеяло някъде.

— Защо?

— Защото искам да се измия.

— Ами мий се, като искаш!

— Не искам да ме гледаш!

Той я изгледа изпод свъсените си вежди и дръпна одеялото от ръцете й. Беше достатъчно висок, та достигаше гредите на тавана; промуши двата края на одеялото в една пролука и го спусна като параван надолу. Ани се скри отзад с ведрото с вода и свали блузата си. След кратко колебание смъкна презрамките на ризата си и я смъкна до кръста. Изми се криво-ляво, без да сваля поглед от одеялото, ала Рейф не направи опит да наднича. Ани се облече, приближи се до него и тихо му благодари.

Той пое ведрото от ръцете й и каза:

— Ще бъдеш ли така добра отново да идеш отзад. Днес много се потих и не е лошо да се поизмия.

Тя безмълвно се мушна зад одеялото. Очите на Рейф блестяха особено, докато си сваляше ризата. Това, че през деня се беше изпотил, не бе единствената причина, поради която искаше да се измие. Ако беше сам, хич нямаше да му пука, ала скоро щяха да лягат и Ани, каквато си беше придирчива, нямаше да погледне с добро око на мъж, вонящ на пот. Рейф смачка на топка мръсната си риза и я хвърли на пода, сетне се съблече чисто гол. Благодарение на Ани разполагаше с чисти дрехи. Клекна до ведрото и се изми; обу си чисти чорапи, гащи и панталон, като реши да не си слага риза.

Протегна се нагоре и откачи одеялото. Ани премигна като кукумявка на слабата светлина. Той се взря в нея и забеляза, че е полузаспала. Бе решил да я съблазни тази вечер, а сънливостта й щеше да попречи на плановете му. Обзе го отчаяние при мисълта, че ще трябва да чака.

Ани провери дали превръзката му все още е стегната.

— Имаше ли болки днес?

— Само от време на време. Онова нещо, с което ме намаза, успокои сърбежа.

— Ябълковото вино — измърмори тя и се прозина.

Той се поколеба, сетне протегна ръка и започна да измъква една по една фибите от косата й.

— Ти си жива-заспала, миличка. Събличай се и лягай!

Беше толкова отпаднала, че стоеше неподвижно и отпуснато, докато той не разкопча блузата й. Чак тогава Ани усети какво става, отскочи назад с широко отворени от уплаха очи и придърпа краищата на блузата към гърдите си.

— Събличай се! — властно и неумолимо нареди Рейф. Макар и да знаеше, че е безсмислено, Ани отчаяно започна да се моли.

— Не. Не става. Хайде, колкото по-бързо се съблечеш, толкова по-бързо ще си легнеш.

Беше й още по-трудно да се раздели с дрехите си от първия път, защото вече съзнаваше колко е уязвима.

Знаеше, че може да му устои; щеше да е страшно трудно, ала трябваше да успее. Но можеше ли да устои на собствените си желания? Помисли си да му се противопостави и да не се съблича, ала той бе много по-силен от нея и от схватката щеше да спечели само купчина скъсани дрехи. Мина й през ум да го помоли да се закълне, че няма да я докосва, ала и това бе безсмислено. Щеше само да я изгледа със студения си поглед и да откаже.