Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 102

През първите дни на пътуването Рейф бе проявил търпение и не бе правил любов с нея, защото тя бе твърде изтощена, ала през тези два дни в пещерата си навакса за принудителното въздържание. Ани готвеше вечерята и го наблюдаваше как суши и опушва сърнешкото месо. Тъмната му коса бе пораснала и къдриците се виеха покрай яката му, беше толкова загорял от слънцето, че спокойно можеше да мине за апах. Обичаше го. Чувствата й се засилваха с всеки изминат ден, изместваха всичко друго от съзнанието й, вече й беше трудно да си спомня за живота в Силвър Миза.

Връзките на плътта. Ани знаеше от самото начало, че даде ли му власт над тялото си, една част от нея ще му принадлежи завинаги, но дори и женският й инстинкт не бе я подготвил за обвързващата сила на плътта. Любовта им май бе довела и до нещо друго.

Ани замислено се вгледа в пламъците на огъня. Не знаеше точно кой ден от месеца беше, така че не беше сигурна, дали менструацията й трябваше вече да е започнала, ала вече й беше време. Бяха изминали около три седмици, откакто Рейф я отвлече от Силвър Миза, а последният й цикъл бе завършил няколко дни преди това. Ани беше доста редовна в това отношение, така че вече бе започнала да се притеснява.

Не знаеше как точно ще се почувства, ако се увереше, че е бременна. Може би щеше да бъде хем ужасена, хем щастлива. Мисълта, че ще има дете от Рейф, й достави невероятно удоволствие, ала ако беше бременна, щеше да му бъде само в тежест. Той ще трябва да я остави някъде, когато бременността напредне — съзнанието й се разбунтува при мисълта, че ще трябва да се раздели с него. Ани отчаяно се надяваше да не е заченала толкова бързо.

Беше отнела човешки живот. Истинска ирония на съдбата щеше да бъде, ако за да даде живот на друго човешко същество, ще трябва да се раздели с възлюбения си. Злокобни думи за божието наказание нахлуха в съзнанието й, зловещи предзнаменования за възмездие и изкупване на греховете я хвърлиха в тревога.

Рейф вдигна поглед от работата си и видя тъмните й очи, които се взираха в огъня и сякаш крещяха от отчаяние. Все се надяваше, че тя ще превъзмогне покрусата от смъртта на Треърн, ала съвестта й не я оставяше на мира. През деня се разсейваше с работа, но вечер, щом седнеха край огъня, я налягаха мрачни мисли.

След потреса, изживян първия път, Рейф се бе научил да приема смъртта на хората, които, бе принуден да убива. За него нещата бяха прости и ясни: или тяхната смърт, или неговата. Той бе боец по природа. А Ани не беше. Именно нежността на чувствата и дълбокото и искрено милосърдие на тази жена го привлякоха. Той си спомни сякаш с неверие как на пръв поглед тя му се бе сторила кльощава, уморена и невзрачна. Не разбираше как е могъл да бъде толкова сляп, защото погледнеше ли я сега, виждаше красота, от която му секваше дъхът. Тя беше самата нежност и добрина, бе толкова мила и грижовна, всеотдайността й го бе привързала към нея с невидими нишки. Ани бе интелигентна и горда и, мили Боже, толкова красива и привлекателна, че щом я погледнеше, я пожелаваше. Когато събличаше дрехите й, сякаш развиваше драгоценен подарък, скрит под невзрачна обвивка.