Читать «Дългият следобед на Земята» онлайн - страница 127

Те са бозайници, но не са хора. Подобни разлики са ми неясни. Различията не са в моята област. Някога сред твоите прадеди хората от глутниците се наричали вълци.

След Хората от глутниците пристигнали друг вид по-издръжливи хора. Водели със себе си четирикраки създания, с които се хранели, а с кожите им се обличали, дори се съешавали с тях.

— Нима е възможно? — попита Грен.

— Само повтарям старите легенди. Дали е възможно, не ме интересува. Тези хора се наричали шипърди. Изтласкали глутничарите и на свой ред били изместени от територията им от други — холъри. Според легендата те се появили в резултат от съешаването между шипърдите и техните животни. Все още може да се срещнат холъри, но повечето били избити от следващите — хивъри. Те пък били номади. Срещал съм неколцина, но те са истински животни. После пристигнали други представители на човешкия род — араблите, които имали дарба да отглеждат някои растения, но не ги бивало за нищо друго. Следващите нашественици, бодливите кожи или Бамбуните, ако искаме да сме точни, бързо ликвидирали араблите. Бодливите кожи живеят из тези земи вече векове. Според легендата те придобили от араблите знанието за приготвяне на храна, умението да изработват и да използват шейните — от хивърите, дарбата да говорят — от шипърдите, сръчността да палят огън — от глутничарите. Колко е вярно всичко, това не зная. Но факт е, че бодливите кожи владеят земята.

Капризни и своенравни, понякога те ми се подчиняват, но не винаги. За щастие боят се от силата на моята раса. Няма да се учудя, ако вие, хората от дърветата и сандвичари, както чух да ви наричат дебелаците, сте предвестници на следващата вълна завоеватели тук. Ясно е, че няма откъде да го знаете сега…

Голяма част от този дълъг монолог не достигна до Грен и Ятмур, защото те трябваше да внимават къде стъпват.

— А от кои са твоите роби? — попита Грен и посочи носача и двете жени.

— Мислех, че ще се досетиш, че са от араблите. Щяха да загинат, ако не бяхме ние. Както виждаш, араблите променят навиците си, може би някой ден и това ще ти обясня. Щяха да се превърнат в екземпляри от растителния свят, но загинаха още преди това поради липсата на деца. Преди много време те загубили способността си да говорят. Това е всъщност сериозно предимство, тъй като са успели да оцелеят само защото нямат достъп до нищо, което е отвъд вегетативното равнище. Нека подобна промяна не те учудва в свят като този. Заедно с нея върви и една още по-необикновена трансформация. Араблите загубили представата за времето. Та нали няма вече белези, които да отделят деня или времето на годината? И араблите напълно го забравили. За тях съществува единствено продължителността на човешкия живот. Не разбират нищо друго, свързано с време, освен пребиваването. Развили са способността да живеят, където искат, във времето и пространството.

— Да не искаш да кажеш, че могат да се движат напред-назад във времето? — попита изумена Ятмур, след като успя да преодолее стъписването си.