Читать «Крадеца на зората» онлайн - страница 15

Джандир беше елф, млад, с издължено лице, светлосини овални очи, рус, с късо подстригани коса и брада.

— Да, знаем — съгласи се Троун. — Както знаем дали можем да вярваме на словата в тази бележка.

Той облиза устните си и бодна с вилицата още едно парче месо.

— Трябва да ми помогнете!

Погледът на Алун шареше отчаяно по лицата на тримата. Троун се взря в Джандир, после и в Уил. Те кимнаха поред.

— Ще го направим — обеща Троун с пълна уста. — И без да протакаме. Почти няма надежда онзи да освободи жена ти и децата.

Алун кимна.

— Наистина ли го мислиш? — усъмни се Уил.

— Момчетата са близнаци с нейните заложби — напомни Троун. — Ще станат могъщи магове под грижите на Дордовер. И Алун е убеден, че щом се разправят с Ериан, най-вероятно ще убият и тях. Трябва да ги измъкнем оттам. — Пак се обърна към Алун. — Но няма да ти излезе евтино.

— Не ме е грижа колко ще струва.

— Разбира се, аз няма да взема пари — побърза да добави якият мъж.

— Не, приятелю, няма да откажеш. — По лицето на Алун плъзна сянка на усмивка, но в очите му блестяха сълзи. — Само искам да се върнат у дома.

— Ще се приберат. А сега — надигна се Троун — първо ще те отведа у вас. Ти си почини, ние ще умуваме. Ще дойда пак по-късно.

Помогна му да стане от скамейката и двамата бавно излязоха от кръчмата.

Ричмънд и Талан бяха преместили тялото на Рас в тиха стая, издълбана навътре в скалите на планинския склон, където бе врязан и целият замък. Около него горяха свещи — по една за всяка от четирите посоки на света. Лицето му беше измито и обръснато, бронята — закърпена и избърсана. Ръцете бяха отпуснати покрай тялото, а мечът в ножницата бе положен на гърдите му.

Коленичилият Ричмънд не се огледа, когато влязоха Хирад, Сирендор, Незнайния и Илкар. Стоящият до вратата Талан им кимна безмълвно.

Гарваните се подредиха около масата в средата и склониха глави, за да отдадат почит на своя загинал приятел. Всеки си спомняше и скърбеше. Но само двама изрекоха словата си.

Когато свещите догаряха, Ричмънд се изправи и върна меча си в ножницата.

— Обричам душата си на твоята памет. Ще се подчинявам на всяко твое желание отвъд булото на смъртта. Когато ме повикаш, ще ти отвърна. Докато дишам, ще бъда верен на дадената дума. — Накрая гласът му спадна до горчив шепот. — Не стоях рамо до рамо с теб, когато бях длъжен. Съжалявам.

Обърна се към Незнайния, който кимна и тръгна около масата. Угаси първо свещта до главата на Рас, после останалите.

— На север, на изток, на юг, на запад. Макар че си отиде, ти оставаш вечно един от Гарваните и ние ще те помним винаги. Дано боговете се усмихнат на душата ти. Дано те съпровожда сполука във всичко, което ще срещнеш сега и във вечността.

В мрака отново настана мълчание.

Дензър остана в покоите на Серан. Мъртвият маг бе положен на леглото, покрит с чаршаф. Дензър още не проумяваше защо го пощадиха, но това не му пречеше да се радва. Цялата Балея имаше причина да се радва на това, но най-вече Ксетеск сред всички градове можеше да си отдъхне.