Читать «Далеч на север» онлайн - страница 153

— Мислех си по-скоро за среща, да речем на вечеря. Но би могла и да ме забършеш в някой бар. Ще ми хареса. Междувременно бих искал да стегнеш малко багаж и да дойдеш с мен в „Хижата“ тази нощ.

— Значи и през периода на ухажване можем да правим секс?

— Можеш да си вземеш отделна стая, но бих предпочел секса. Ако искаш, вземи и цветята. И кучетата.

— И защо да напусна уютния си дом, за да правя секс с теб в хотелска стая? — Тя раздели цветята и го погледна през тях. — Аха, заради тръпката в нашата „обратна“ връзка. Достатъчно глупаво е, за да ми хареса, Бърк, но бих предпочела да останем тук и да се преструваме, че сме в някой евтин мотел. Може да намерим дори някое порно по кабела.

— Това звучи много добре, но предпочитам да дойдеш с мен. Онази нощ някой е бродил из гората наоколо.

— За какво говориш?

Той й разказа за следите.

— Защо, по дяволите, не ми каза, докато беше светло и можех сама да ги разгледам?

Мег хвърли цветята на масата и тръгна да се облича.

— Почакай. Навалял е сняг — поне петнадесет сантиметра. Нищо няма да видиш. Ото и Питър вече обиколиха района. Не ти казах по-рано, защото си имаше достатъчно други проблеми. Така успя да си починеш на спокойствие. Опаковай каквото ти е нужно, Мег.

— Няма да позволя да ме прогонят от къщата ми, само защото някой се бил разхождал из гората. Дори ако допусна да ме обземе твоята параноя и заключа, че някакъв кретен ме е шпионирал с престъпна цел, няма да се махна оттук. Мога да…

— Да, знам — можеш да се справиш сама.

— Да не мислиш, че не мога? — Завъртя се на пета и влезе в кухнята. Когато той я последва, видя я да вади пушка от килера за метли.

— Мег.

— Млъкни. — Тя провери магазина. За негов ужас беше напълно зареден.

— Знаеш ли колко много злополуки стават, защото хората държат вкъщи заредено оръжие?

— Аз няма да застрелям нищо по погрешка. Ела навън. — Мег отвори вратата.

Беше тъмно, студено и трябваше да се разправя с вбесена жена със заредена пушка.

— Защо просто не влезем вътре и…

— Онова клонче, на два часа, на два метра височина и дванайсет метра оттук.

— Мег…

Тя вдигна пушката, прицели се и стреля. Изстрелът отекна в главата му. Петнайсет сантиметра от клончето отхвръкнаха встрани.

— Добре, можеш да стреляш. Получаваш златен медал. Сега да влезем.

Тя отново стреля и клонката подскочи като заек по снега. Дъхът й излизаше като пара, когато стреля за последен път и го унищожи. После събра празните гилзи, влезе вътре и прибра пушката.

— Получаваш отличен за точна стрелба — похвали я Нейт. — И макар че нямам намерение да се стига дотам, ще изтъкна, че да разпарчедосаш едно клонче, няма нищо общо с това да стреляш по нещо живо.

— Аз не съм като твоите глезени жени от Долните щати. Убивала съм лосове, бизони, карибу, мечки…

— А застрелвала ли си човек? Не е същото, Мег, повярвай ми. Не казвам, че не си умна, способна или силна. Въпреки това те моля да дойдеш с мен тази вечер. Ако не искаш, аз ще остана. Но майка ти има нужда от помощ в „Хижата“, защото Роуз не е на работа. Преуморена е и разстроена заради баща ти.