Читать «Далеч на север» онлайн - страница 150

— Най-често Джейкъб. Той ни беше подръка.

— Мислех, че и той се е изкачвал. Някога ходил ли си с него?

— Разбира се. Тогава викахме Ханк Фийлдинг от Талкийтна, Двупръстия от Анкъридж или Стоки Лукс, ако беше трезвен. — Ото сви рамене. — Тук има много пилоти, които биха откарали група, стига да имаш достатъчно пари. Ако наистина смяташ да се изкачваш, накарай Мег да те откара и си вземи професионален водач, а не някой аматьор.

— Бих го направил, но засега съм доволен от изгледа в кабинета си.

— Умно.

Не му достави удоволствие да разпитва заместника си, но записа разговора в бележките си. Не можеше да си представи как Ото откача от друсане и напада човек с пикел. Но не можеше да си го представи и как танцува танго с жена в прилепнала рокля.

Хората можеха да се променят много за петнадесет години.

Отиде в „Хижата“ и откри Чарлийн и Сиси да обслужват клиентите за ранен обяд. Кльощавия Джим беше на бара. Професора седеше на обичайния си стол, пиеше уиски и четеше Тролъп.

— Залагаме за победителя в Идитарод — каза му Джим. — Ще участваш ли?

Нейт седна на бара.

— Ти за кого си?

— За онзи младеж Трипълхорн. Алеут.

— Много е готин — отбеляза Сиси, когато дойде при тях с поръчките.

— Няма значение как изглежда, Сиси.

— За мен има. Една бира и двойна водка с лед.

— Сантименталните залагат на канадеца — Тони Кийтън.

— Не знаех, че харесваме канадците — учуди се Нейт, докато Джим наливаше водката.

— Не е заради него, а заради кучетата. Уолт Ноти ги е дресирал.

— Тогава двайсетачка за канадеца.

— Искаш ли бира?

— Не, кафе. — Докато Джим и Сиси се занимаваха с питиетата и продължаваха да спорят за любимите си състезатели, Нейт се обърна към мъжа до него.

— Как си, Джон?

— Още не мога да спя добре. — Джон отбеляза страницата и остави книгата. — Сцената сякаш се е запечатала в главата ми.

— Трудно е. Ти познаваше Макс добре. Писал си статии за вестника му.

— Правех обзор на книгите всеки месец, а понякога и с цветни снимки. Не плащаше много, но ми беше приятно. Не знам дали Кари ще продължи да издава вестника. Надявам се да го направи.

— Някой ми каза, че Галоуей също е писал за „Лунатик“. По онова време.

— Писането му се удаваше. Можеше да стане още по-добър, ако беше решил.

— Това май се отнася за всичко.

— Да, Пат имаше доста дарби. — Джон погледна през рамо към Чарлийн. — Но така и не се хвана на работа. Пропиляваше онова, което имаше.

— Включително съпругата си?

— По този въпрос съм субективен. Според мен той не влагаше нищо специално във връзката си или в каквото и да било друго. Беше написал по една-две глави от няколко романа, имаше десетки недописани текстове за песни, както и множество изоставени проекти за дърворезба. Беше сръчен, имаше творчески ум, но никаква дисциплина или амбиция.

Нейт преценяваше възможностите. Трима мъже, събрани заедно от мястото, хобито си — писането — и изкачването. И двама от тях влюбени в една и съща жена.

Може би ако имаше шанс, щеше да промени това. Джон направи знак на Джим да му напълни чашата.