Читать «Далеч на север» онлайн - страница 147

Но не се чувстваше сръчна и практична. Не се чувстваше съвсем нормална.

— Благодаря, че си се грижил за Рок и Бул, докато ме нямаше.

— Няма защо. — Нейт се обърна с гръб, внимателно придържайки папката под парката си. — Много работа ли имаше?

— Припечелих нещичко. — Тя запали огъня. — Когато ми падне работа, я приемам. Сега ще мога да внеса няколко добри сумички.

— Браво на теб.

Мег се тръшна на един стол и преметна крак през облегалката. Беше изпълнена с дързост.

— Но ето че се върнах и се радвам да те видя, любовнико. Ако имаш време, можем да се качим горе за малко секс за добре дошла. — Усмихна се, докато разкопчаваше ризата си. — Обзалагам се, че мога да те навия.

— Това е жалка имитация на Чарлийн, Мег.

Думите му изтриха усмивката от лицето й.

— Щом не искаш да се чукаме, добре. Не е нужно да ме обиждаш.

— Но ти явно имаш нужда да ме обиждаш и да ме вбесяваш. Каква е причината?

— Проблемът си е твой.

Тя се изправи и се опита да мине покрай него, но Нейт я хвана за ръката и я завъртя към себе си.

— Не — каза й, без да обръща внимание на предупредителното ръмжене на кучетата. — Очевидно е твой. И аз искам да знам какъв е.

— Не знам! — Отчаянието в гласа й превърна ръмженето в рев. — Рок, Бул, спокойно. Спокойно — добави с по-овладян тон. — Приятел.

Сетне коленичи, прегърна ги и ги притисна към себе си.

— По дяволите. Защо не крещиш или не ми кажеш, че съм студена, безсърдечна кучка? Защо не ме оставиш на мира?

— Защо не си даде труд да ми се обадиш? Защо, откакто ме видя, търсиш повод да се скараме?

— Чакай малко! — Тя се изправи и щракна с пръсти на кучетата да я последват в кухнята. Сипа им храна, после се облегна на плота и се взря Нейт.

Вече не изглежда толкова мършав, помисли си. През последния месец беше понаддал, но по приятен начин, който говореше за мускулен тонус. Косата му изглеждаше буйна и секси, имаше нужда от подстригване. А очите му — спокойни, тъжни и неустоими — търпеливо и спокойно я гледаха.

— Не обичам да давам сметка за поведението си на когото и да било. Не съм свикнала. Построих тази къща, хванах се с тази работа и живея по този начин, защото така ми харесва.

— И се боиш, че аз ще искам да ми даваш сметка? Че ще очаквам да промениш живота си заради мен?

— А няма ли?

— Не знам. Може би за мен има разлика между това да държиш сметка на някого и да се грижиш за него. Тревожех се за теб. Ти не липсваше само на кучетата си. Колкото до начина ти на живот, все още се опитвам да сложа в ред своя. И карам полека.

— Кажи ми нещо, но сериозно. Влюбваш ли се в мен?

— Така изглежда.

— И какво е усещането?

— Сякаш нещо се връща у мен. Топлината и желанието да открия точния ритъм. Плашещо е. — Направи крачка към нея. — И хубаво. Хубаво и плашещо.

— Не знам дали го искам. Не знам дали съм способна на това.

— Аз също. Но знам, че ми писна да бъда уморен, празен и да върша всичко механично, само за да преживявам. Когато съм с теб, имам чувства, Мег. Понякога доста болезнени. Но съм готов да приема това.

Обхвана лицето й с ръце.

— Може би и ти трябва да опиташ. Просто го приеми. Тя обви китките му с длани.