Читать «Далеч на север» онлайн - страница 146

Нейт се върна обратно със самолета на Мег, скрил папката под парката си. След като я прочетеше, щеше да реши дали да й каже или не. Дали изобщо да каже на някого.

Не можеше напълно да преодолее неприятното си усещане от летенето, затова се постара да се наслади на гледката.

Сняг. Още сняг. Замръзнала вода. Ледена красота с опасни пропасти. Както и пилотката му.

— Гадняр ли е Кобън? — попита тя рязко.

— Не бих казал.

— Защото ченгетата се поддържат или е обективно мнение?

— Може би по малко и от двете. Да се водиш по доказателствата, не те прави гадняр.

— Напротив, ако някой от вас сериозно смята, че Макс е затрил баща ми с пикел. Поне от теб очаквах нещо повече.

— Видя ли докъде водят очакванията?

Мег рязко заби носа на самолета долу и вляво и стомахът му подскочи към гърлото. Преди да успее да възрази, тя направи същото вдясно.

— Ако искаш да повърна в кабината ти, продължавай.

— Полицаите би трябвало да имат по-здрав стомах.

Самолетът се спусна надолу с такава скорост, че той не виждаше нищо друго, освен белия свят, който се носеше към тях — и собственото си смачкано тяло насред горящите останки. Яростните му ругатни я накараха да се разсмее, когато насочи носа на самолета отново нагоре.

— Да не би да искаш да умреш? — избухна той.

— Не. А ти?

— Исках, но го преодолях. Ако пак направиш това, Галоуей, когато кацнем, ще те напердаша.

— Няма. Мъже като теб не бият жени.

— Само почакай.

За миг се изкуши да го предизвиква.

— Някога пердашил ли си Рейчъл?

Нейт я погледна. В очите й проблясваше лудост, тя лъхаше от цялото й лице.

— Дори не ми е минавало през ум, но всеки ден се уча на нещо ново.

— Просто си ми ядосан. Обиден и бесен, защото не ти се обаждам през час и не ти пращам целувки.

— Карай си самолета. Колата ми е пред къщата ти. Джейкъб ме взе оттам.

— Нямах нужда от теб. Не беше необходимо да идваш да ми държиш ръката.

— Не съм ти го предлагал. — Помълча малко. — Дейвид и Роуз имат момиченце. Четири килограма. Кръстиха я Уилоу.

— Така ли? — Част от лудостта изчезна от лицето й. — Момиченце? Добре ли са и двете?

— Живи и здрави. Пийч казва, че Уилоу била красавица, но когато отидох да я видя, приличаше на раздразнен рибок с черен перчем.

— Защо си говориш с мен така сладко, когато си толкова ядосан, че ти иде да ме фраснеш между очите?

— Предпочитам да бъда неутрален като Швейцария, докато не приземиш проклетия самолет.

— Става.

Когато кацнаха, Мег свали багажа и изскочи навън. Преметна каквото можеше през рамо и се наведе да поздрави възбудените кучета.

— Ето ви и вас, момчета. Липсвах ли ви? — Хвърли развеселен поглед към Нейт. — Сега ще ме напердашиш ли?

— Ако го направя, кучетата ти ще ми разкъсат гърлото.

— Разумно. Ти си разумен човек.

— Не винаги — промърмори той, докато я следваше към къщата.

Вътре тя хвърли багажа настрани и веднага отиде да подреди цепениците и подпалките за огъня. Трябваше да се погрижи за самолета. Да източи маслото и да го изтегли до хангара, за да бъде на топло. Да покрие крилете.