Читать «Далеч на север» онлайн - страница 145

Без да го погледне, Мег произнесе:

— Не всички живеят по правилата.

— Така е. Изглежда Хоубейкър, чието местонахождение през първата и втората седмица на февруари онази година още не може да бъде определено, се е срещнал с Патрик Галоуей и двамата са тръгнали да изкачват южния склон на Безименната. Предполага се, че по време на това изкачване, може би под влияние на наркотиците и физическото напрежение, Хоубейкър убил приятеля си и е оставил тялото му в ледената пещера.

— Предполага се, че прасетата летят — отговори му Мег. — Татко можеше да счупи Макс на две, без да се изпоти дори.

— Физическото превъзходство не би помогнало при нападение с пикел, при това изненадващо. Нищо в пещерата не говореше, че е имало борба. Разбира се, ние ще продължим да проучваме и преценяваме всички доказателства, но понякога, госпожице Галоуей, очевидното е очевидно, защото е вярно.

— А понякога лайната плуват. — Тя се изправи. — Хората винаги са казвали, че самоубийството е изходът на страхливците. Може би е вярно. Но ми се струва, че се изисква известно количество смелост и решимост, за да опреш дулото на пистолета в главата си и да дръпнеш спусъка. Във всеки случай за мен Макс не е убиецът. Защото и в двата случая става дума за крайности, а той не беше такъв. Беше просто обикновен човек, сержант Кобън.

— Обикновените хора извършват всеки ден неописуеми неща. Съжалявам за баща ви, госпожице Галоуей, и ви обещавам, че ще работя по случая, докато го разреша. Но в момента не мога да ви кажа нищо повече.

— Минутка, сержант. — Нейт се обърна към Джейкъб и Мег. — Ще се видим навън. — Когато излязоха, затвори вратата зад тях. — Какво друго имаш? Какво не й каза?

— Имаш ли лични отношения с Меган Галоуей?

— Засега неопределени и без значение. Хайде, Кобън. Мога да ти назова още поне половин дузина хора, които живеят в Лунаси и може да са се изкачвали с Галоуей онази зима — хора, които Макс е смятал за приятели и съседи и които може би са седели с него в кабинета му в нощта на смъртта му. Решението на съдебния лекар е направено въз основа на фактите, но той не познава нито града, нито хората. Нито пък Макс Хоубейкър.

— Ти също не си го познавал много добре. — Кобън вдигна ръка. — Но аз имам доказателство, че по времето, когато Галоуей е умрял, в планината е имало трима души. Доказателство, че само двама от тях са били в онази пещера. Доказателство, написано лично от Галоуей.

Той побутна папката към Нейт.

— Водел си е дневник на изкачването. Били са трима, Бърк, и съм абсолютно сигурен, че Хоубейкър е бил един от тях. Но не съм убеден дали е бил вторият човек в пещерата. В папката има копие от дневника. В момента експерт проверява дали почеркът е на Галоуей, но като го гледам, смятам, че е неговият. Ти реши дали ще споделиш това с дъщеря му.

— Не можеш да постъпиш така.

— С нежелание го споделям с теб. Както и неохотно признавам, че имаш повече опит по отношение на убийствата от мен и по-добре познаваш хората от града. И няма как да не е така, след като един абсолютен лунатик живее под носа ти.