Читать «Далеч на север» онлайн - страница 144

— Докато те нямаше, се грижеше за кучетата.

— Да не съм го молила! — Усети, че прозвуча гадно, и изруга. — По дяволите, Джейкъб, нямам намерение да се чувствам зле, защото живея, както винаги съм живяла.

— Карам ли те? — Той се усмихна едва забележимо и лекото потупване по ръката й за малко не срина стената, която с такава мъка бе издигнала пред сълзите.

— Показаха ми го на телевизионен екран. Дори не можах да го видя наистина.

Когато Нейт пристигна с колата, тя влезе и отпусна рамене.

— Какво трябва да знам?

Разказа й за Макс кратко и дистанцирано, както би направил с всеки цивилен, който трябваше да узнае нещо във връзка с някой случай. Продължи да говори и да кара, с очи, приковани в пътя, дори когато тя се обърна и се втренчи в него.

— Макс е мъртъв? Макс е убил баща ми?

— Макс е мъртъв. Това е факт. Съдебният лекар го обяви за самоубийство. В бележката, оставена на компютъра, твърдеше, че е убил Патрик Галоуей.

— Не го вярвам. — Натискът върху защитната й стена беше прекалено голям. — Казваш ми, че Макс Хоубейкър внезапно е откачил, забил пикел в гърдите на баща ми, а после слязъл от планината и се върнал в Лунаси? Това са глупости. Полицейски глупости, имащи за цел да приключат случая, без да си мръднат пръста.

— Казвам, че Макс Хоубейкър е мъртъв, че съдебният лекар го смята за самоубийство въз основа на веществените доказателства и че имаше бележка на компютъра — опръскан с кръвта и мозъка му — че е отговорен за убийството. Ако си беше дала труда да се свържеш с някого през последните няколко дни, щеше да знаеш всичко.

Гласът му беше равен, забеляза тя, а очите — безизразни. Нищо не се четеше в тях. Не само тя се беше обградила със стени.

— Очевидно много внимаваш да не изразиш собственото си мнение, шериф Бърк.

— Случаят е на Кобън.

Нейт не каза нищо повече, а спря на мястото за посетители на паркинга на щатската полиция.

— Смъртта на Хоубейкър беше определена като самоубийство — заяви Кобън.

Бяха се събрали в малка конферентна зала. Сержантът беше скръстил ръце върху една папка на масата.

— Оръжието е било негово и негови отпечатъци — само негови — са открити върху пистолета. На дясната му ръка има барутен нагар. Нямаше следи от проникване с взлом или борба. На бюрото му имаше бутилка и чаша с уиски. Резултатите от аутопсията доказват, че е изпил малко повече от сто и петдесет грама непосредствено преди смъртта си. Върху клавиатурата имаше само негови отпечатъци. Раната, положението на тялото и на оръжието — всичко говори за самоубийство.

Сержантът замълча за миг.

— Хоубейкър познаваше ли се с баща ви, госпожице?

— Да.

— Знаехте ли, че понякога са се изкачвали заедно по планините?

— Да.

— Имаше ли някакви търкания между тях?

— Не.

— Може би не знаете, че Хоубейкър е бил уволнен от вестника в Анкъридж за употреба на наркотици. Разследването показа, че Патрик Галоуей е използвал стимулиращи лекарства. Засега не съм открил доказателства, че баща ви е търсил или намерил работа в Анкъридж или където и да било, след като е напуснал Лунаси с тази цел.