Читать «Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)» онлайн - страница 6

Ким Филби

Това издание запазва основната канава на повествованието, публикувано преди години на Запад и в ня-кои социалистически страни. Когато книгата за пръв път излезе в Англия, английският историк и професор от Оксфордския университет Хю Тревър Роупър писа: „Повествованието на Филби се опира на фактите, неговите оценки са всеобемни и основателни, направените от него портрети и характеристики са точни и безпристрастни, а някои от тях — унищожителни. От историческа гледна точка всичко е безупречно.“ Бившият английски разузнавач, сега известен писател Греъм Грийн казва за книгата на Ким Филби: „Това съвсем не е книгата, която очакваха враговете на Филби. Това е честно, хубаво и увлекателно написано произведение. Всичко, което е разказано в нея, е по-завладяващо в сравнение с който и да е известен на мене разузнавателен роман. Предричаха пропаганда, но нея в книгата я няма.“

Разказа за работата си като съветски разузнавач авторът ограничава в годините на своята служба непосредствено в английската СИС. Той разкрива сложния процес на приспособяване към чуждата му по дух и настроение среда, показва вътрешния механизъм на апарата на шпионското ведомство, неговия открито реакционен, антикомунистически характер.

Филби със сарказъм пише за прогнозите на английското разузнаване по въпроса за крайния резултат от вероломното нападение на фашистка Германия срещу Съветския съюз. По неговите думи, специалистите от разузнавателното управление на английското Министерство на отбраната предсказвали, че руската кампания на Хитлер ще продължи от три до шест седмици, а най-големите оптимисти — до три месеца. Английските управляващи кръгове, заслепени от ненавистта си към страната на социализма, пренебрегвайки съюзническите отношения, даже по време на войната не преставали да разработват планове за по-нататъшна борба срещу Съветския съюз. По този повод авторът пише: „Много преди края на войната с Германия ръководството на СИС започна да насочва мислите си към бъдещия противник. В периода между двете световни войни по-голямата част от финансовите средства на службата се изразходваха за операции по проникването в Съветския съюз и за защита на Англия от това, което обобщено се наричаше «болшевизъм». Когато поражението на страните на оста стана неизбежно, мислите на СИС се върнаха в старото, обичайно русло“ (стр. 108). Още тогава, по време на войната, бе създадена специална секция за СССР и дейността на комунистите; още тогава ръководителите на СИС е въодушевление говореха, че е време „да се разгърне както трябва, работата срещу комунизма“.

През 1947 г. тази работа вече е в пълен ход. От територията на Турция се разузнават границите на СССР с оглед на прехвърляне на шпиони и диверсанти. В Лондон, Париж и Мюнхен се формират бандитски групи от средите на бандеровците, заказвказките меншевики и всякакви други емигрантски отрепки. После тях ги прехвърлят на територията на СССР, където неизбежно ги очаква провал.

През тези години в антисъветските планове на разузнавателните служби на главните империалистически държави се отдава все повече внимание на използуването на шпионската мрежа на фашисткото разузнаване. Западна Германия става основната база за подготовка на подривни операции срещу Съветския съюз и другите социалистически страни. Но палмата на първенството в извършване на подривни антисъветски акции по това време вече държи американското разузнаване. След многобройни реорганизации на разузнавателните органи в Съединените америкнаски щати се създава Централното разузнавателно управление — гигантски шпионски апарат, който прие на въоръжение антисъветизма и злобното коварство на Сикрет интелиджънс сървис, като им придаде американски размах.