Читать «Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)» онлайн - страница 5

Това бяха велики, бурни години на рушене на старото и на изграждане на новото. По това време Максим Горки задаваше въпроса „С кого сте вие, «майстори на културата»?“. И този въпрос се отнасяше до всеки, който мяркаше в силата на доброто и светлината, чиято съвест можеше да се примири с варварството на фашизма, който не се смяташе за ограничен човек.

Ето какво разказва самият Ким Филби за обстановката, в която се формира неговият мироглед:

„Моето решение активно да се боря против реакцията не беше резултат на внезапно покръстване в новата вяра. През 1929 г., когато постъпих в Кембриджкия университет, моят мироглед все още не беше оформен, но още тогава моите симпатии и привързаност бяха на страната на бедните, слабите, унижените, а не на страната на богатите, властниците и надменните. Първите размишления върху политиката ме доведоха при лейбъристите и аз веднага станах член на дружеството на социалистите. Две години редовно посещавах събранията на това дружество, но в дейността му участвувах малко. Четенето на политическа литература постепенно ме доведе до мисълта, че английската Лейбъристка партия е много далеч от талвега на световните леви сили. Но истинският повратен момент в моя мироглед настъпи през 1931 г. — годината на пълна деморализация и поражение на Лейбъристката партия. Колко невероятно безпомощна се оказа тази партия пред силите на реакцията в периода на кризата! А когато избирателите, смятащи се за изпитани в политиката, отстъпиха под натиска на кресливата цинична пропаганда, у мене възникнаха сериозни съмнения в действеността на буржоазната парламентарна демокрация изобщо…

Поражението на лейбъристите през 1931 г. за първи път ме накара сериозно да се замисля над въпроса, накъде отива тази партия. Аз започнах да вземам по-активно участие в дейността на университетското дружество на социалистите и през 1932—1933 г. станах негов касиер. Това ми позволи отблизо да се запозная с левите течения, които се отнасяха критично към Лейбъристката партия. Усиленото четене на класиците на европейския социализъм се редуваше с горещи, понякога много бурни спорове. Това беше бавен и мъчителен процес: преходът от социалдемократическите възгледи към комунистическите за мене трая две години. И едва в последния курс в Кембридж, през лятото на 1933 г., аз отхвърлих всички съмнения. След като се дипломирах, твърде реших да посветя своя живот на делото на комунизма.“

В тази книга, предложена на вниманието на съветския читател, Ким Филби не разказва за този дял от своята биография.