Читать «Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)» онлайн - страница 4

Биографията на Филби, неговият жизнен път поразяват мнозина със своята необикновеност. Принадлежащ по произход към управляващата буржоазна класа, обкръжен от комфорта и благополучието на буржоазното общество, той обявява война на своята класа и отдава своите знания, ум, енергия и целия себе си в служба на революцията. Какво го тласка към тази стъпка?

За вникване в същността на подобни явления е необходимо да се обърнем към историята. Преди повече от сто и тридесет години в „Манифест на Комунистическата партия“ Карл Маркс и Фридрих Енгелс писаха: „В периоди, когато класовата борба се приближава към развръзка, процесът на разложение в господствуващата класа, в цялото старо общество приема такъв бурен, такъв рязък характер, че неголяма, част ст господствуващата класа се отрича от него и се присъединява към революционната класа, към тази класа, на която принадлежи бъдещето.“¹

Октомврийската революция в Русия ознаменува началото на нова епоха в историята на човечеството. За милиони и милиони трудещи се от всички кътчета на Земята тя стана символ на близкото освобождение. Най-големите умове на стария свят горещо я приветствуваха. Но още от първите дни на своето съществуване младата Съветска република се оказа в огнения обръч на чуждата интервенция и на гражданската война. След това настъпиха неколкогодишен отдих, възстановяване на разрушеното стопанство, поставяне на основите на нов живот и отново облаци на хоризонта — фашистката кафява чума плъзна из Европа. Хитлер заграби властта в Германия, Япония нахлу в Китай. Започна формирането на съюза на държавите от оста. Най-вероятната перспектива в развитието на международната обстановка по това време беше разпалването на война — нападение срещу Съветския съюз. Именно през тези години става оформянето на Ким Филби, неговото духовно съзряване.

Английският писател Петрик Сийл, без ни най-малко да ни симпатизира, в своята книга „Дългият път до Москва“, посветена на Ким Филби, характеризира тогавашната обстановка по следния начин:

„Разочаровани от предателската политика на социалдемократите и наплашени от фашизма, левонастроените младежи обърнаха взор към Съветска Русия, която започна все по-силно да пленява тяхното въображение. По времето, когато капиталистическият Запад, изпадна в състояние на най-дълбока икономическа депресия, Русия започна изпълнението на своя първи, наистина херкулесовски петилетен план. В Съветска Русия за всички хора имаше работа, а използуването на нейните ресурси стана държавна политика. В същото време, когато капиталистическите страни бяха в състояние на упадък, икономиката на СССР триумфално се развиваше. Съветският съюз стана привлекателен за мислещите хора на Запад не само заради неговите успехи в областта на икономиката, но и благодарение-на значителните постижения в културното строителство: Русия ценеше своите учени, когато на Запад по същото време те оставаха без работа; съветската преса широко популяризираше не кинозвезди и гангстери, а писатели; където и да се появеше пред съветските хора Максим Горки, него възторжено го приветствуваха, произведенията му се продаваха в милиони екземпляри. Руските филми спечелиха световна известност. Но най-главното се състоеше в това, че Русия не приличаше на никоя, друга нация; за комунистите от тридесетте години, в чиито очи национализмът беше дискредитиран от Първата световна война, Русия стана еталон на ново световно общество.“