Читать «Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)» онлайн - страница 3

През 1946 г. Към Филби е командирован в Турция като резидент на СИС под прикритието на първи секретар на Английското посолство. Тази страна бива избрана не случайно. На южните граници на СССР по това време се подготвяли големи шпионски акции и тяхното организиране можело да се възложи само на най-опитно и отговорно лице.

От 1949 да 1951 г. Ким Филби оглавява мисията за връзки на английското разузнаване във Вашингтон, координира работата на СИС с ФБР и ЦРУ. Благодарение на служебното си положение и личните си връзки Ким Филби прониква в сърцето на американските специални служби.

Като разузнавач Ким Филби не е направил нито една погрешна стъпка, но обективните обстоятелства се стекли така, че върху него паднало подозрение. Все пак през 1955 г., когато в английския Парламент започнали дебати по повод изтичането на свръхсекретна информация от висшите управляващи кръгове, министърът на външните работи на Англия Харълд Макмилън публично снел цялото обвинение от Ким Филби. До 1963 г. Ким Филби продължава да работи от името на СИС в качеството на кореспондент на английските вестници в Близкия Изток. През 1963 г. той отпътува от Бейрут за Москва.

Дълъг, забележителен път изминава Ким Филби като разузнавач. През цялото това време той получава огромно количество най-ценна информация от Австрия на Делфус, от Германия на Хитлер, от Испания на Франко, от Втората световна война, а после идват и най-суровите години на „студената война“. И през цялото това време под прикритието на буржоазен журналист, дипломат и разузнавач в неговите гърди бие сърцето на комунист. За забележителни заслуги към съветската държава Ким Филби е награден с ордените „Ленин“, „Червено знаме“ и „Дружба между народите“, с юбилейния медал „За воинска доблест. По случай 100-годишнината от рождението на Владимир Илич Ленин“.

Сега Ким Филби, както винаги, е на своя боен пост. Той е пълен с творческа енергия, работи много. Неговият проницателен, жив ум откликва на всичко, което става по света. Той дълбоко се вълнува от събитията и в чужбина, и у нас, у дома. Той обича острата полемика, хокея и поезията, но най-много своята работа.

През 1977 г. на събрание на чекистите, посветено на 100-годишнината от рождението на Ф. Е. Дзержински, в своето поздравително слово Ким Филби каза: „Ако ми се предостави възможност да определям своето желание, ще кажа, че бих желал да поработя още четиридесет и три години в своя роден колектив, сред своите скъпи колеги и приятели.“