Читать «Бараяр» онлайн - страница 78

— Не му е доставило удоволствие, Евън — каза тя. — Ти какво очакваше от него? Помислял ли си за това?

— Малко човешка жалост — изръмжа той. — Той можеше да спаси Карл. Дори и тогава можеше. Отначало помислих, че е дошъл затова.

— О, Господи — каза Воркосиган. На лицето му се изписа страдание от мимолетното видение на проблесналата и угаснала надежда, предизвикано от тези думи. — Аз не играя театър с човешкия живот, Евън!

Ворхалас се скри зад омразата си като зад щит.

— Върви по дяволите!

Воркосиган въздъхна и се отдръпна от стената. Лекарят настоятелно им напомни, че ги очаква кола, за да ги отведе в Имперската военна болница.

— Отведи го, Илян. — каза уморено Воркосиган.

— Почакайте. — каза Корделия. — Трябва да разбера, трябва да го питам нещо.

Воркосиган я погледна намръщено.

— Това ли искахте да постигнете? Имам предвид, когато сте избрали точно това оръжие? И точно тази отрова?

Той отмести погледа си от нея.

— Това ми попадна в арсенала. Не мислех, че ще успеете да разпознаете газа и да получите антидота от Имперската болница…

— Свалихте от мен тежко бреме — промълви тя.

— Антидотът пристигна от императорската резиденция — поясни Воркосиган. — А това е само четвърт от разстоянието до болницата. В лазарета на императора имат всичко. Що се отнася до разпознаването на газа… Бях там, при потушаването на карианския бунт. Бях едва на твоята възраст или малко по-млад. Мирисът ми припомни всичко. Момчетата изхрачваха дробовете си в кръв… — Той сякаш потъна в себе си, в миналото.

— Не желаех специално вашата смърт. Просто вие бяхте на пътя ми, между мен и него — каза Ворхалас, без да гледа към закръгления й корем. — Не исках това. Исках да убия него. Дори не знаех, че спите в една стая. — Погледът му блуждаеше във всички посоки, освен в нейната. — Изобщо не съм искал да убивам вашето…

— Погледнете ме — изхриптя тя — и кажете думата силно.

— Бебе — прошепна той и внезапно избухна в ридания.

Воркосиган застана до нея и промълви:

— По-добре да не беше правила това… Напомня ми за брат му. Защо означавам смърт за това семейство?

— Още ли искаш да се радва на отмъщението си?

Той за миг долепи чело до рамото й.

— Не. Ти ни излекува от яростта ни, мили капитане. Но, оо… — Той изстена и посегна да погали корема й, но осъзнал, че са заобиколени от мълчаливи зрители, се изправи. — Утре сутрин искам подробен доклад, Илян. В болницата.

Хвана я под ръка и се обърнаха да последват лекаря. Корделия не знаеше дали Арал се опитва да помогне на нея, или на самия себе си.

* * *

В комплекса на Имперската военна болница я заобиколи цяла тълпа. Лекари, сестри, санитари, стражи. Още на влизане отделиха Арал от нея и това я накара да се почувства неспокойна и самотна в тълпата. Почти не им говореше — само празни любезности, автоматични като навиване на часовник. Искаше й се шокът да бе предизвикал безсъзнание, вцепенение, лудост, отхвърляща реалността, халюцинации, каквото и да е. Вместо това просто се чувстваше уморена.