Читать «Бараяр» онлайн - страница 77

— Щях да го хвана — ръмжеше той, очевидно продължавайки започнал по-рано спор, — ако не беше дошла ти и не се беше развикала…

— А, сигурно! — озъби му се в отговор Друшнакови… — Ще ме прощаваш, ама не мисля така. Май той те бе хванал и те беше проснал на земята. Ако не бях забелязала краката му, докато прескачаше стената…

— Млъкнете! Тук е лорд Воркосиган! — изсъска им един от стражите. Заобиколилите пленника мъже се обърнаха и отстъпиха.

— Как се е промъкнал тук? — започна Воркосиган и замълча. Мъжът носеше черната униформа на Службата. — Дано не е от твоите хора, Илян! — Гласът му стържеше като камък в желязо.

— Милорд, трябваше да го хванем жив, за да го разпитаме — каза неспокойно Илян, полухипнотизиран от същия поглед, с който лордът бе накарал стражите да отстъпят. — Може да има и други заговорници. Вие не можете…

В този момент пленникът се обърна с лице към тях. Един от стражите пристъпи, за да го бутне обратно към стената, но Воркосиган му даде знак да се дръпне. Застанала зад мъжа си, Корделия не можеше да види изражението му, но убийственото напрежение в раменете му се бе отпуснало, а яростта, доловима преди в стойката му, бе изчезнала, оставяйки след себе си само страдание. Над лишената от отличителни знаци черна яка се виждаше лицето на Евън Ворхалас.

— О, не и двамата. — промълви Корделия.

Ворхалас се задъхваше от омраза.

— Копеле мръсно! Студенокръвно копеле! Седеше хладен като камък, докато отсичаха главата му. Нищо ли не почувства? Или ти е доставило удоволствие, милорд регенте? Тогава се заклех да ти отмъстя.

Настъпи продължително мълчание, после Воркосиган се наведе към него и протегна ръка, но не го докосна, а се подпря на стената до главата му.

— Не успя да ме убиеш, Евън — прошепна дрезгаво той.

Ворхалас се изхрачи в лицето му — слюнката беше кървава. Воркосиган дори не помръдне да я избърше.

— Не успя да убиеш и жена ми — продължи напевно той. — Но уби сина ми. Мечтал ли си някога за такъв сладък реванш? Имаш го. Погледни очите й, Евън. Можеш да се удавиш в тези морскосиви очи. Аз ще ги гледам всеки ден през остатъка от живота си. Тъй че радвай се на отмъщението си, Евън. Опий се от него. Обгърни се в него по време на нощното бдение. То е цялото твое. Давам ти го. Що се отнася до мен, аз се натъпках догоре с него и избълвах червата си.

Погледът на Ворхалас мина край него и за пръв път се спря върху Корделия. Тя мислеше за детето в утробата си, за нежните му хрущялни кости, които навярно вече започваха да загниват, да се изкривяват, да се ронят, но не можеше да мрази Ворхалас, макар че за миг се опита. Имаше чувството, че с някакво друго зрение прониква в наранената му душа, както лекарите проникват в раненото тяло с диагностичните си апарати. Виждаше всичките му емоционални страдания, всички тумори на породения от тях гняв и преди всичко дълбоката рана от смъртта на брат му.