Читать «Бараяр» онлайн - страница 74

— И преди съм виждал да умират хора. Нареждал съм да бъдат провеждани екзекуции, нареждал съм да бъдат провеждани сражения, извършил съм три чисти убийства и само по Божия и на сержант Ботари милост не извърших четвърто… Не знам защо точно това застана пред мен като стена. То ме спря, Корделия. А ако дръзна да не спра, всички ние ще загинем.

Тя се събуди в тъмнината от силен трясък и пое рязко въздух. Остър газ изгори дробовете, устата, ноздрите и очите й. Гаден вкус повдигна червата към гърлото й. До нея Воркосиган се събуди с проклятие.

— Солтоксинова газова граната! Не дишай, Корделия! — Той покри лицето й с възглавницата, силните му горещи ръце я прегърнаха и я издърпаха от леглото. В същия миг тя се оказа в коридора превита на две и изповръща червата си, докато той затръшваше вратата на спалнята зад тях.

По пода прозвучаха тичащи стъпки. Воркосиган извика:

— Назад! Солтоксинов газ! Изчистете пода²! Извикайте Илян! — А после също се преви, закашля се и повърна. Нечии ръце ги забутаха към стълбите. Тя едва виждаше през силно сълзящите си очи.

В промеждутъка между спазмите Воркосиган успя да й каже:

— Ще донесат противоотрова… императорската резиденция… е по-близо от Имперската болница… веднага ще повикат Илян. Той ще се оправи. Сега под душа…

— Къде е прислужницата на миледи? Доведете прислуж…

След няколко мига я натикаха под душа в банята на долния етаж. Воркосиган беше с нея — тресеше се и едва се държеше на крака, но все пак се опитваше да й помогне.

— Започни да го измиваш от кожата си и продължавай, без да спираш. Само не спирай. Водата трябва да бъде студена.

— Ти също. Какво беше това? — Тя се закашля отново под водата, после започнаха да се мият един друг със сапуна.

— Измий си и устата… Солтоксин. Минаха петнайсет, шестнайсет години, откакто за последен път помирисах тази смрад, но никога няма да я забравя. Това е отровен газ. Военен. Подлежи на строг контрол. Как, но дяволите, някои е успял да се добере до него… Проклетата Служба за сигурност! Утре има да се мотаят наоколо като мухи без глави… твърде късно. — Лицето му беше зеленикавобяло под наболата през нощта брада.

— Вече съм малко по-добре — каза Корделия. — Гаденето ми мина. Не сме поели голяма доза, нали?

— Не. Но той действа бавно. Изобщо не е необходимо да поемаш голяма доза. Газът поразява главно меките тъкани — след час дробовете ти ще станат на желе, ако противоотровата не пристигне скоро.

Растящият в стомаха, сърцето и ума й страх я вцепени.

— Може ли да премине през плацентата?

Той мълча твърде дълго преди да й отговори:

— Не съм сигурен. Трябва да питаме лекар. Виждал съм ефекта му само върху младежи. — После го обзе нов пристъп на силна кашлица, който продължи безкрайно.

Една от прислужниците на граф Пьотър дойде, раздърпана и уплашена, за да помогне на Корделия. Влезе и един войник, за да докладва — говореше високо, за да надвика шума на течащата вода.