Читать «Бараяр» онлайн - страница 67

Собственото й настроение не беше от най-добрите. Мислено се връщаше отново и отново към покушението срещу колата и премисляше тревожно случката, която едва не й беше отнела Воркосиган. Успокояваше се напълно само когато той беше с нея, а той отсъстваше все повече и повече. Нещо се готвеше в Имперската щабквартира. Четири пъти беше ходил на нощни заседания и беше предприел някакво пътуване без нея — някаква въздушна инспекция на военни учения, за която не й съобщи никакви подробности и от която се върна уморен до смърт. Идваше и заминаваше в странни часове. Потокът от военни и политически клюки, с които имаше навика да я забавлява по време на храна или докато се събличаше за лягане, пресъхна и се смени с необщително мълчание, макар и да изглеждаше, че Арал се нуждае от присъствието й не по-малко от преди.

Какво щеше да прави без него? Една бременна вдовица без семейство и приятели. Бременността й вече бе стигнала до кулминацията на династичната параноя. А детето й щеше да наследи само насилие. Щеше ли да може да напусне планетата? И къде да отиде? Дали колонията Бета някога щеше да й позволи да се върне у дома?

Дори есенният дъжд и изобилната зеленина в градските паркове вече не й доставяха удоволствие. О, какво ли не би дала за глътка наистина сух пустинен въздух, за родния дъх на солена земя, за безкрайните равнини! Дали синът й някога щеше да разбере какво е истинска пустиня? Тук хоризонтът бе засенчван от сгради и дървета и понякога сякаш се издигаше над нея като огромна стена. А през особено лошите дни стената сякаш се срутваше отгоре й.

В един дъждовен следобед се бе приютила в библиотеката, сгушена върху старо канапе с висока облегалка, и четеше, вече за трети път, една и съща страница от някакъв стар том. Книгата беше образец на печатарското изкуство от Периода на изолация. Английският език, на която беше написана, бе отпечатан с някаква разновидност на кирилицата с всичките й четирийсет и шест букви, използвана някога от всички езици на Бараяр. Днес мозъкът й сякаш се беше размекнал. Тя загаси лампата и затвори очи за няколко минути. После с облекчение видя как в библиотеката влиза лейтенант Куделка и сяда, сковано и предпазливо, пред комуникационния пулт. „Няма да му преча, поне той има да върши истинска работа“ — помисли си тя, все още без да се връща към книгата си. Компанията му я успокояваше.

Той поработи само една-две минути, после изключи с въздишка машината и се вгледа разсеяно в празната камина. Все още не бе забелязал Корделия. „Значи не само аз не мога да се съсредоточа. Може би е от това мрачно време. Изглежда, оказва потискащ ефект върху всички…“