Читать «Бараяр» онлайн - страница 66

— Слава Богу — промълви Воркосиган. — А убитите?

— Двама са работа на Ботари — чисти удари, а един е на Ку — прерязал му е гърлото. Опасявам се, че един е мое дело. Момчето получи алергична реакция и изпадна в анафилактичен шок от наркотика при разпита. Пратихме го в Имперската военна болница, но не можаха да го спасят. Това не ми харесва. Сега му правят аутопсия, опитват се да открият дали е починал от естествена смърт, или в резултат на разпита.

— А бардакът?

— Оказа се съвсем законно — ако това е точната дума — кооперативно взаимоспомагателно дружество. Според оцелелите, които заловихме, решили да нападнат Ку, защото „ходел смешно“. Очарователно. Макар че и Ботари не е ходел съвсем по права линия. Никой от заловените не е нечий агент. За мъртвите не мога да кажа нищо. Надзиравах разпита лично и мога да се закълна в това. Бяха прекалено шокирани от факта, че представляват интерес за Имперската служба за сигурност.

— Нещо друго? — попита Воркосиган.

Илян скри с длан прозявката си и се извини:

— Нощта беше дълга. Надзирателят на нощната смяна ме измъкна от леглото след полунощ. Славен човек е, има добра преценка. Не, като че ли това е всичко, с изключение на мотивацията на Ку да отиде там. Думите му бяха доста мъгляви и когато му зададох този въпрос, помоли за болкоуспокоителни лекарства. Надявах се, че вие ще можете някак си да успокоите параноята ми. Заболява ме глава, когато се налага да подозирам Ку. — Той се прозя отново.

— Аз мога да ви помогна — каза Корделия. — Но само но отношение на параноята, не на доклада ви, разбирате ли?

Той кимна.

— Струва ми се, че е влюбен. В края на краищата, вие не проверявате нещо, ако не възнамерявате да го използвате. За съжаление неговата проверка му е струвала много. Предполагам, че ще бъде извънредно потиснат и чувствителен за доста време.

Воркосиган кимна с разбиране.

— Имате ли представа в кого е влюбен? — попита автоматично Илян.

— Да, но не мисля, че е ваша работа. Особено при положение, че няма да излезе нищо.

Илян сви рамене и тръгна да търси изгубената си овца — изчезналия мъж, назначен да следи Куделка.

* * *

Сержант Ботари се върна в замъка Воркосиган, но не застъпи на служба — носеше пластмасова шина на счупената си ръка. Не даваше никаква информация за бруталното нападение и обезсърчаваше любопитните с мрачен поглед и нечленоразделно сумтене.

Друшнакови не го попита нищо и не коментираше случилото се. Но Корделия я забеляза случайно да хвърля тъжен поглед към пустия комуникационен пулт в библиотеката, свързан с Императорската резиденция и генералщабната квартира, където обикновено работеше Куделка.

Лейтенант Куделка се върна на следващия месец, очевидно съвсем весел и неповлиян от премеждието си. По свой собствен начин обаче и той съобщаваше за него толкова, колкото и Ботари. Да разпитваш Ботари бе все едно да разпитваш стена. Да разпитваш Куделка бе все едно да разговаряш с поточе: човек получаваше в отговор бълбукане, малки въртопи от шеги или вицове, които отнасяха неумолимо течението на разговора надалеч от първоначалната тема. Корделия реагира на слънчевото му държане с автоматична благосклонност, уважавайки очевидното му желание да се изплъзне колкото се може по-леко. Но вътрешно изпитваше силни съмнения.