Читать «Бараяр» онлайн - страница 63

— И нямат климатична инсталация?

— Тук по-голям проблем е липсата на топливо през зимата.

— Ясно. Вие всъщност нямате истинско лято… А как викат помощ, когато са болни или ранени?

— Каква помощ? — Воркосиган се намръщи. — Ако са болни, или оздравяват, или умират.

— Умират, ако имат късмет — промърмори Пьотър. — Гадини.

— Шегувате се! — Погледът й сновеше между двамата. — Това е ужасно… ами помислете за всички гении, които изпускате!

— Съмнявам се, че изпускаме много от онзи керван-сарай. — каза сухо Пьотър.

— Защо не? Те имат същия генетичен набор като вас. — отбеляза очевидния според нея факт Корделия.

Графът я погледна строго.

— Скъпо мое момиче! Със сигурност не е така! Родът ми е Вор от девет поколения…

Корделия вдигна вежди.

— Откъде знаете, след като генотипът ви не е проверяван от осемдесет години?

Лицата и на началника на охраната, и на лакея бяха придобили особени, вцепенени изражения. Лакеят прехапа устни.

— Освен това — продължи тя, — ако историите за хората от класата Вор, за които са ми намеквали, са поне наполовина верни, деветдесет процента от населението на тази планета досега трябва да има ворска кръв в жилите си. Кой знае кои са роднините ви от страна на баща ви.

Воркосиган хапеше разсеяно ленената си салфетка. Беше присвил очи в почти същото изражение, като това на лакея.

— Корделия, не може… — промълви той, — наистина не може да седиш на масата и да намекваш, че дедите ми са били копелета. Тук това е смъртна обида.

„Къде би трябвало да седя?“

— Уф. Струва ми се, че никога няма да мога да ви разбера. Е, няма значение. Да чуем за Куделка и Ботари.

— Точно така. Продължете, офицер.

— Да, сър. Ами, сър, беше ми казано, че се връщали насам около един след полунощ и били нападнати от банда квартални хулигани. Очевидно лейтенант Куделка е бил прекалено добре облечен, а освен това тази негова походка и бастунът… както и да е, той привлича вниманието. Не съм запознат с подробностите, сър, но четирима са били убити на място, а други трима са починали тази сутрин в болницата. Освен избягалите.

Воркосиган подсвирна съвсем тихичко през зъби.

— Много ли са наранени Ботари и Куделка?

— Те… Не разполагам с официален доклад, сър. Само слухове.

— Нищо, кажете.

Началникът преглътна.

— Сержант Ботари бил със счупена ръка, няколко счупени ребра, вътрешни наранявания и сътресение. И двата крака на лейтенант Куделка били счупени и имал много… шокови обгаряния.

— Какво?

— Очевидно — така чух — нападателите им са имали две високоволтови шокови палки и са разбрали, че могат да постигнат с тях някои… особени ефекти върху протезираните му нерви. След като счупили краката му, те доста време… го обработвали. Така ги заловили хората на командир Илян. Не са успели да изчезнат навреме.

Корделия отблъсна чинията си и се отпусна трепереща в стола си.

— Слухове, а? Много добре. Свободен сте. Погрижете се командир Илян да ми бъде пратен веднага щом пристигне. — Лицето на Воркосиган бе вглъбено и мрачно.

— Гадини — каза с кисел триумф Пьотър. — Трябва да ги унищожиш до един…