Читать «Бараяр» онлайн - страница 62

Воркосиган поклати глава.

— Някой, който е търсил сигурна жертва, предполагам. Ще разберем. О, да, ще разберем.

Облеченият в зелена униформа командир на охраната от Имперската служба за сигурност влезе и застана пред него.

— Сър?

— За ваше сведение за в бъдеще, а можете да го предадете и на останалите, какъвто и инцидент да се случи с някой от важните членове на персонала ми, искам да бъда информиран веднага. Ясно ли е?

— Да, сър. Научихме много късно, сър. И след като разбрахме, че и двамата ще оживеят, командир Илян каза да ви оставя да спите.

— Разбирам — потърка лицето си Воркосиган. — И двамата?

— Лейтенант Куделка и сержант Ботари, сър.

— Не са се били, нали? — попита Корделия сериозно разтревожена.

— Били са се, миледи. Но не двамата. Били са нападнати.

Лицето на Воркосиган потъмня.

— Трябваше да започнете от самото начало.

— Да, сър. Лейгенант Куделка и сержант Ботари излязоха снощи. Неуниформени. В квартала зад стария кервансарай.

— Защо, за Бога?

— Ами… — Началникът погледна нерешително към Корделия. — Сигурно за да търсят развлечения, сър.

— Развлечения?

— Да, сър. Сержант Ботари ходи там приблизително веднъж в месеца в свободните си дни, когато милорд графът е в града. Очевидно е някакво място, където ходи от години.

— В кервансарая? — попита недоверчиво граф Пьотър.

— Ами… — Началникът на охраната потърси с поглед лакея за подкрепа.

— Сержант Ботари е доста невъздържан в развлеченията си, сър — неспокойно прояви инициатива лакеят.

— Очевидно! — каза Пьотър. Корделия вдигна вежди към Воркосиган в безгласен въпрос.

— Много хулигански квартал — поясни той. — Аз самият не бих отишъл там без патрул зад гърба си. Два патрула — през нощта. И определено бих носил униформата си, макар и без отличителните белези на ранга ми… Но смятам, че Ботари е израснал там. В неговите очи кварталът сигурно изглежда различно.

— А защо е толкова хулигански?

— Защото е бедняшки. По време на Периода на изолация това е бил центърът на града и все още не е възстановен. Не достига вода, няма електричество, пълно е с боклук…

— Главно човешки — прибави язвително Пьотър.

— Бедняшки? — попита Корделия объркана. — И няма електричество? А как е свързан с комуникационната мрежа?

— Не е свързан, разбира се — отвърна Воркосиган.

— Тогава как хората получават образованието си?

— Не го получават.

Корделия зяпна.

— Не разбирам. А как си намират работа?

— Някои отиват в Службата. Останалите предимно се грабят помежду си. — Воркосиган я погледна тревожно. — Нямате ли бедност на колонията Бета?

— Бедност? Е, някои хора имат повече пари от другите, разбира се, но… И няма комуникационни пултове?

— Така ли си представяш най-ниския стандарт на живот — да не притежаваш комуникационен пулт? — попита удивен Воркосиган.

— Това е член първи в конституцията. „Никой не бива да е лишаван от достъп до информация.“

— Корделия… тези хора едва имат достъп до храна, дрехи и подслон. Имат няколко дрипи и тенджери и живеят в сгради, през цепнатините на които свири вятърът, но които още не е икономично нито да ремонтираме, нито да съборим.