Читать «Бараяр» онлайн - страница 61

Той притисна длан до слънчевия си сплит.

— Това е дълга история. Обикновено съм спокоен. Но понякога внезапно ме прихваща.

— Дори Ботари се страхува от Ботари — промълви тя в почуда.

— Вие обаче не се страхувате. Вие се боите от мен даже по-малко, отколкото лорд Воркосиган.

— Някак си ви възприемам в тясна връзка с него. А той е моето собствено сърце. Как мога да се страхувам от собственото си сърце?

— Миледи. Хайде да се разберем.

— За какво?

— Вие ми казвате кога може. Да убивам. И тогава ще знам.

— Аз не мога… вижте, да предположим, че не съм там? Когато ви се случи такова нещо, обикновено няма време да спрете и да го анализирате. Трябва да можете да се защитавате, но същевременно трябва да можете да определяте дали ви нападат наистина. — Тя се поизправи, очите й се разшириха от внезапно прозрение. — Значи затова униформата е толкова важна за вас, нали? Тя ви казва кога можете. Когато самият вие не сте в състояние да определите. Всичките сурови упражнения… вие ги изпълнявате, за да ви казват, че сте наред, че сте на прав път, така ли?

— Да. Заклел съм се да защитавам замъка Воркосиган. Значи трябва да го правя. — Той кимна, очевидно спокоен. — Но как, за Бога?

— Искате от мен да съм вашата съвест. Преценявайте сам. Вие сте пълноценен мъж. Виждала съм ви да вземате правилни решения в условията на пълен стрес.

Той отново притисна с длани челото си, стисна зъби и каза прегракнало:

— Но не мога да си ги спомня. Не мога да си спомня как съм го правил.

— Оо. — Тя се почувства съвсем малка. — Е… каквото и да мислите, че мога да направя за вас, имате пълното право да го поискате. Ние ви го дължим, Арал и аз. Ние помним защо, дори и вие да не помните.

— Тогава го помнете заради мен, миледи — каза тихо той, — и аз ще бъда добре.

— Бъдете сигурен в това.

СЕДМА ГЛАВА

Една сутрин през следващата седмица Корделия закусваше заедно с Арал и Пьотър в салона, който гледаше към задната градина. Арал даде знак на лакея на графа, който сервираше.

— Бихте ли извикали лейтенант Куделка? Предайте му да донесе графика за тази сутрин.

— Не сте ли чули, милорд? — възкликна мъжът и Корделия остана с впечатлението, че му се иска да избяга от салона.

— Какво да чуя? Току-що слязохме.

— Лейтенант Куделка е в болницата.

— В болницата! Мили Боже, защо не са ми съобщили веднага? Какво се е случило?

— Казаха ни, че ще ви докладва командир Илян, милорд. Началникът на охраната… си мислеше, че трябва да го почака.

Лицето на Арал изразяваше борба между раздразнение и тревога.

— Зле ли е? Да не е някакъв вторичен ефект от звуковата граната? Какво се е случило?

— Бил е пребит, милорд — отговори вдървено лакеят.

Воркосиган се отпусна на стола си и подсвирна. Бузата му потрепна.

— Дайте го тук този началник на охраната — изръмжа той.

Лакеят изчезна моментално, а Воркосиган запотропва нервно по масата с лъжицата си. Погледът му срещна ужасените очи на Корделия и той й се усмихна престорено, опитвайки се да я успокои. Дори Пьотър изглеждаше стреснат.

— Кой би поискал да пребие Ку? — попита с удивление Корделия. — Това е гадно. Той не може да се защищава.