Читать «Бараяр» онлайн - страница 59

— Боли ли ви много в момента? Като се опитате да говорите за това.

— Не много. Но ще стане по-зле — погледна я той и се намръщи. — Трябваше да поговоря за това. С вас. То ме кара… — Тя пое успокоителна глътка въздух, опитвайки се да слуша с целия си ум, тяло и душа. И внимателно. Много внимателно.

— Продължавайте.

— В главата ми… има… четири картини от Ескобар. Четири картини, а не мога да си ги обясня. Всички ме тревожат, но една ме тревожи най-много. И вие сте в нея — прибави той рязко и погледна към земята. Беше стиснал пейката с две ръце, кокалчетата му бяха побелели.

— Разбирам. Продължавайте.

— Едната картина — не най-лошата — представя спор. Там са принц Сердж, адмирал Ворутиър, лорд Воркосиган и адмирал Рулф Ворхалас. Там съм и аз. Но съм съвсем гол.

— Сигурен ли сте, че не е било сън?

— Не. Не съм сигурен. Адмирал Ворутиър казва… нещо много обидно на лорд Воркосиган. Притиснал е лорд Воркосиган до стената. Принц Сердж се смее. После Ворутиър го целува в устата, с цяла уста, и Ворхалас се опитва да отсече главата на Ворутиър, но лорд Воркосиган не му позволява. След това не помня нищо.

— Хм… да — каза Корделия. — Не съм била там тогава, но знам, че във висшето командване е станало наистина нещо странно, когато Ворутиър и Сердж са минали всякакви граници. Тъй че споменът ви навярно е истински. Ако искате, мога да попитам Арал.

— Не! Не. Във всеки случай тази картина не е толкова важна като останалите.

— Тогава разкажете ми за тях.

Гласът му премина в шепот.

— Спомням си Елена. Толкова красива! В главата ми има само два спомена за Елена. Първият е — спомням си как Ворутиър ме кара… не, не искам да говоря за това. — Той замълча за цяла минута, люлеейки се назад-напред. — Другият… ние сме в моята каюта. Тя и аз. Тя беше моя жена… — Той се запъна. — Тя не беше моя жена, нали? — Това не беше дори въпрос.

— Не. Но вие го знаете.

— Но помня как вярвах, че е. — Той притисна с длани челото си и разтри врата си.

— Тя беше военнопленница — каза Корделия. — Красотата й привлече вниманието на Ворутитър и Сердж и те замислиха план как да я изтезават без причина — не заради военен шпионаж, дори не заради политически тероризъм — просто за свое удоволствие. Изнасилиха я. Но вие знаете това. Поне отчасти.

— Да — промълви той.

— Взеха й противозачатъчния имплантат и допуснаха или по-точно направиха така, че да забременее от вас. Всичко това бе част от садистичния им замисъл. Първата част. Но слава Богу, не доживяха да изпълнят втората.

Той сви колене и ги прегърна с ръцете си — тялото му заприлича на силно стегната топка. Дишаше учестено и задъхано. Лицето му беше леденобяло, лъснало от хладна пот.

— Виждате ли червени кръгове около мен сега? — попита любопитно Корделия.

— Всичко е… в розова мъгла.

— А последната картина?

— О, миледи — преглътна той. — Каквото и да се е случило… аз знам, че е нещо тясно свързано с онова, което най-много не са искали да си спомням. — Той преглътна отново. Корделия започна да разбира защо не беше докоснал обяда си.