Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 147

— Можеш ли наистина да ме отървеш? — изтърва се накрая той.

— Да, по-слабо обвинение или изобщо сваляне на обвинението в замяна на пълното ти сътрудничество. Това може да се уреди. Но само ако ни съобщиш всичко, което може да ни е от полза за това разследване.

Дъсти се ухили широко и се облегна назад.

— Ами, това мога да го направя за вас, мога разбира се. Онзи лайнар, дето я уреждаше тая работа, хич не ми хареса. Никога не бях го виждал, но вонеше на наистина мръсна работа. Обади ми се и ми каза, че ако му помогна, парите ще бъдат депозирани в онази банкова сметка. Хич не ми се хареса, ама бях съвсем фалирал. Парите бяха преведени, получих по пощата спесимен да мога да ги тегля. След като почнах да харча, той се нахвърли върху мен и вече отърване нямаше.

— Каза ли си името? Каза ли за какво става дума?

— Не. Каза ми само да следвам указанията му, да не задавам въпроси и парите са мои. Мога обаче да ти кажа нещо за него. Беше канадец.

— Откъде разбра?

— Господи, откъде си мислиш, че съм разбрал? Работил съм две години в Канада и знам много добре как говори всеки проклет канадец.

— Успокой се — рече Беникоф със злокобен тон. — Ще се върнем на този мъж по-късно. А сега ми кажи за пилота.

— Нали разбираш, не исках да се замесвам. Съгласих се, само защото парите наистина ми трябваха. Имах сума дългове, а издръжката след развода, дето я плащам, направо ме съсипваше. Та значи, ти ми помогни и аз ще ти помогна. Измъкни ме от тая работа и аз ще ти кажа нещо, което те не знаеха, което и аз самият не знаех, преди да се появи онзи пилот. Наредиха ми да се застъпя за него и аз направих точно това. Беше едър и високомерен негодник, с посивяла коса — поне доколкото му бе останала. Участвал бе като пилот във Виетнам или в „Пустинна буря“, човек можеше да разбере това, само като го види как върви. Той ме погледна, ама все едно, че гледаше през мен, и все пак се направи, че ме познава, за да получи правото да лети с вертолета. Такава бе уговорката. Аз трябваше да кажа, че го познавам, да го препоръчам. Така и направих и по онова време бях много доволен.

Дъсти се ухили самодоволно и се протегна, докосна мустака с кокалчета на юмрука си.

— Направихме се, че се познаваме, защото това бе част от сделката. Но ще ти кажа нещо, старият играч може и да е забравил, но аз го бях виждал веднъж. И дори си спомням името му, защото едно от момчетата по-късно ми бръщолевеше на ухото каква голяма работа бил преди години този старчок.

— Знаеш истинското му име?

— Аха. Но трябва да сключим сделката…

Столът на Бен се катурна на пода и той влезе в кадъра на камерата, грабна пилота за яката и го вдигна на крака.

— Чуй ме, мизерен боклук такъв, единствената сделка, която мога да ти обещая, е, че ако не ми кажеш името му, ще те тикна в затвора до живот. Веднага!

— Не можеш.

— Мога и ще го направя! — Ходилата на летеца се тътреха по пода, докато Бен го друсаше като голяма парцалена кукла. — Името!

— Пусни ме… ще помогна. Някакво шибано чуждестранно име, такова беше. Нещо като Дот или Бот.