Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 145

— Вертолетът летял ли е същата нощ? — попита генералът.

— Според документите — не — отвърна Бен. — Това е най-интересното в случая. Документите се съставят по данни от летателния дневник на пилота, след като, за разлика от автомобилите, на самолетите няма километражи, с които да се отчита прелетяното разстояние. На всеки двигател обаче има часовник, който отчита колко време е работил. И точно тук открихме несъответствието. Пилотът не е докладвал за извършен полет през нощта, съобщил е, че машината е повредена и не е летял до другия ден. Това обаче не съвпада с данните за моточасовете на двигателя. И тук стигаме до най-интересното. Хората на ФБР отидоха във вертолетната компания, веднага щом им докладвах за тази хипотеза. В рамките на два часа задържаха пилота и… ето запис на разговора, който водих с него, малко преди да дойда тук.

Настъпи пълна тишина. Бен мушна касетата във вградения в масата видеомагнетофон. На отсрещната стена се спусна екран и когато прожекцията започна, осветлението намаля. Камерата бе разположена зад Бен, виждаше се силуета на главата му. Ярко осветление разкриваше всяка подробност от изражението на мъжа, с когото той разговаряше.

— Името ти е Орвил Роудс, нали така? — чу се гласът на Бен.

— Разбира се. Но никой не ми вика така. Дъсти, Дъсти ми казват. Освен това, сержант, както вече ти повторих няколко пъти, що не вземеш да ми кажеш какво, по дяволите, търся тук? Или даже кой си ти? Единственото, което знам, е че федералните ме домъкнаха тук, без да ми обяснят и с една думица. Имам си правата.

Дъсти бе млад, силен, ядосан… и симпатичен. Самият той го съзнаваше: начинът, по който приглаждаше големия си рус мустак с опакото на ръката, по който отмяташе назад перчема си — всичко това бе в стил „мечтата на всяко девойче“.

— Ще ти обясня след малко, Дъсти. Но първо, няколко елементарни въпроса. Ти си пилотът на вертолета, нает от „Скай Хай“, нали?

— И за това вече ме пита.

— И през януари и февруари тази година си работил по строежа на някакви сгради в Гуатай, Калифорния.

— По това време — да, там работех.

— Добре. Разкажи ми сега за един точно определен ден — сряда, осми февруари. Спомняш ли си го?

— Хайде, хайде, мистър… както и да ти е името, откъде да си спомням точно някакъв ден отпреди месеци? — рече Дъсти, но очите му заиграха по-бързо, изгубили вече пълното си спокойствие.