Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 141

Шели усети болката в думите му и бързо смени темата.

— Не виждам никакви кабели. Да не би това да означава, че информацията постъпва пряко във всяко разчленение?

— Аха. Всички модули са свързани в безжична комуникационна мрежа. Множество канали и голяма скорост. Номерът е в това, че всяко разчленение е почти изцяло автономно. И затова всяко се нуждае само от един захранващ кабел.

— Много ми харесва. От механична гледна точка е изумително просто. Ако някое разклонение се повреди, просто се подменя само то, не бива да се сменя нищо друго. Но софтуерната операционна система трябва да е ужасно сложна.

— Ами… и да, и не. Програмирането е наистина ужасно, но по-голямата му част се извършва автоматично от операционната система ЛАМА. Доста от нея вече действа.

Брайън отиде до терминала, зареди командната програма и сетне докосна клавишите. Телероботът се размърда и избръмча. Чу се леко шумолене, след като захранването оживи разклоненията и ги накара да се изправят. В двете метални сфери се отвориха два ириса, разкривайки лещите зад тях. Размърдаха се в тестов режим и сетне замряха. Шели се приближи и и се вгледа в сдвоените „очи“.

— Може би греша, но по-добре е да има три, вместо две очи.

— Защо?

— При стереоизображението, получавано от две очи, се допускат грешки. Третото добавя възможността за корекции. Освен това картината на наблюдавания предмет се обогатява, по-лесно се откриват и идентифицират обектите. — Тя обиколи машината. — Изглежда си я снабдил с всичко, освен с мозък.

— Точно така, това предстои.

— Чудесно. Откъде започваме?

— От самото начало. Планът ми е да следвам първите си бележки. Най-напред ще снабдим системата с огромен резервоар от препрограмирани общи познания. Сетне ще добавим допълнителните програми, които ще са й нужни, за да изпълнява най-различни задачи. И достатъчно допълнителни звена — включително и „мениджърите“ — така, че системата да функционира, дори и някои от елементите й да не издържат. Да се проектира изкуствен ум е все едно да развиваш едно животно. Затова планът ми е да използваме принципите, по които е еволюирал мозъкът. По този начин ще постигнем система, която нито е прекалено централизирана, нито прекалено разлята, разхвърляна. Всъщност, аз вече съм използвал някои от тези идеи и при Робин-1.

— Защо си го кръстил така?

— Така съм го нарекъл в първоначалните си бележки — очевидно е съкращение от „роботизирана интелигентност“.

— Каза, че част от системата на „обществото от мениджъри“ вече действа. Би ли показал по-подробно как работи? Защото и подпрограмите в моята система на Дик Трейси също имат мениджъри, но не повече от един за всяка програма. Когато има повече от един, не бих могла да зная кого да виня за евентуална грешка. Няма ли да бъде практически невъзможно да се принуди такава система да действа надеждно?

— Тъкмо напротив, би трябвало да я улесни, защото всеки от мениджърите работи в близко сътрудничество с други, алтернативни мениджъри, така че ако някой от тях започне да издиша, работата му се поема от друг. Ще ми бъде по-лесно да обясня, след като завърша този съединител. Би ли ми подала онези ножици?