Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 140

— Не смятам, че са успели. Става дума за пустиня, а не за населено място, чиято екология е много крехка. Могат да минат няколко десетки години, преди по повърхността й да се заличи дори една драскотина. Докато трае претърсването, ФБР ще провери документацията на строителната компания и на онази, която дава вертолетите под наем. Сега, след като знаем къде да търсим — и ако при това сме прави, — ще бъдем в състояние да намерим белези, да открием следа, да намерим нещо. Отвори ми да изляза, Брайън.

— За теб винаги! Ще ни държиш ли в течение…?

— Телефоните и на двама ви ще звъннат в мига, в който открием нещо. Той потупа компютърния терминал. — Ти си страхотно ченге, Дик Трейси.

— Ще оставя програмата да работи — рече Шели, след като Брайън отвори на Бен, заключи и се върна отново. — Тя ни доведе дотук, но навярно не би могла да стигне по-далеч, ако в нея не постъпят нови данни. Преди малко каза, че искаш да поработя с теб днес.

— Така е, но това може да почака. Докато Бен не се обади, ще ми бъде трудно да се съсредоточа. Онова, което мога да ти покажа, е базовата конфигурация, която ще изграждаме. По-голямата част от корпуса на ИИ е в наличност, но засега е безмозъчен като някой фатмак.

— Брайън! Откъде, по дяволите, се появи този израз?

— О, от телевизията, предполагам. Хайде, ела.

Той се обърна бързо, за да не го види, че се бе изчервил. Трябваше да внимава с новонаучените си солдафонски изрази. Във вълнението си за момента напълно бе забравил, че Шели е офицер от ВВС. Отидоха в лабораторията на Брайън.

— Господи, какво е това? — рече тя, сочейки към странния предмет върху тезгяха. — Никога не съм виждала нещо подобно.

— Не е трудно човек да се сети защо. Навярно не съществуват повече от пет-шест такива Последната дума на микротехнологиите.

— Прилича повече на изтръгнато от корен дърво — с тези корени и всичко останало.

Описанието й бе добро. Горната му част наистина приличаше на разклонен дървесен ствол, с две щръкнали във въздуха многоставни метални стъбла, дълги около 30 сантиметра. Всяко стъбло завършваше с метален глобус, който много приличаше на лъскава топка за коледна елха. Двете долни стъбла бяха напълно различни. Всяко се разделяше на две, сетне още на две. И така — почти до безкрайност, като при всяко разделяне клончетата ставаха все по-малки и по-малки и завършваха с дебелината на клечици от метла.

— Метални метли? — попита Шели.

— Приличат донякъде, но нещата са далеч по-сложни. Това е тялото, което ще използва нашият ИИ. Но сега външният му вид не ме вълнува толкова много. Технологията на роботите е до голяма степен модулна и опира едва ли не до това да си доставяш частите от магазина. Дори и компютърните компоненти са модулни.

— Значи грижата ти е в програмното осигуряване.

— Точно така. А то не е като обичайното програмиране, по-скоро има за цел да наподоби анатомията на мозъка: кои части на мозъчната кора и кои на средния мозък са взаимосвързани, с какви размери са сноповете свързващи влакна. На практика — почти същият вид снопове влакна, които трябваше да бъдат възстановени при моята мозъчна операция.