Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 137

— Да си плещя ли! Речникът ми се попълва с невероятна бързина!

Войниците, които познаваше по лице от патрулите им, заприиждаха един по един. Изглеждаха доволни, че най-сетне се запознаваха лично с него, че се ръкуваха. Беше на техните години, всъщност — по-възрастен от повечето; харесваше му грубоватият им дух на другарство, чу хвалби за чутовни сексуални юначества и научи няколко цветисти мръсни изрази, за които никога не бе и подозирал, че съществуват. През цялото време, докато слушаше, не се издаде, че е на четиринайсет години. Растеше твърде бързо, с всеки изминал миг!

Разказваха стари, познати вицове. Той се включи в разговора и го попитаха, съвсем учтиво, от кой край е, тъй като бяха изненадани от акцента му. Войниците от ирландски произход го засипаха с въпроси, слушаха го с огромен интерес, когато им разказа за детството си в Ирландия. По-късно отидоха да вечерят заедно; наредиха го на опашката и го засипаха със съвети какво да си избере и какво да не взема.

В крайна сметка вечерта бе много приятна и той реши да се храни в столовата винаги, когато му е възможно. Всичките тези приказки, които ирландците наричат „готин лаф“ — да не забравяме и бирите — го измъкнаха напълно от мрачното му настроение. Солдатите бяха страхотна компания от стари муцуни. Щеше да започва обаче деня сам, с кафе и препечени филии, защото сутрин не обичаше да разговаря с когото и да било. А и вече си бе изработил навика да си приготвя сандвичи за обяд и да се храни в лабораторията.

Но щеше да се присъединява към човешката раса за вечеря винаги, когато може. Или поне към тази част от човешката раса, представлявана от 82-ра въздушнопреносима. Само като си помисли човек що за представители на расата бяха: бели и чернокожи, азиатци и латиноамериканци. Всички обаче бяха добри момчета.

Заспа усмихнат. Тази нощ сънищата го оставиха на мира.

23.

22 февруари 2024

Когато на следващата сутрин Шели излезе от помещенията за гости на „Мегалоуб“, Брайън седеше на ръба на декоративния цветарник.

— Как е там? — попита той, като поеха към лабораторията; пазачите вървяха отпред и зад тях.

— Спартанско, но удобно. Помещенията очевидно са предназначени за търговци и чиновници, които са се изхитрили да пропуснат последния самолет. Добре е за едно преспиване, но на втората вечер става вече малко мрачно. И все пак, не е кой знае колко по-различно от казармите на ВВС, в които съм отсядала. Мога да го преживея няколко дни.

— Намериха ли ти нещо по-подходящо?

— Съветниците по настаняването на „Мегалоуб“ са се заели с това. Ще ме водят да ми покажат апартамент съвсем наблизо. В три следобед.

— Дано стане. Как е Дик Трейси?

— Не ми дава почивка. Преди да се заема с тази програма нямах и представа колко много бази данни съществуват в страната. Предполагам, че това е Законът на Мърфи в компютърен вариант. С колкото повече памет разполагаш, толкова повече я натъпкваш.