Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 136

— Мога да те уверя, че са много повече са от неколцина. Но ще им кажа какви са впечатленията ти. Те се стараят много и си изпълняват задълженията дяволски добре.

— Кажи и на готвачите, че и храната ми харесва.

— В кльопачницата ще се зарадват.

— Кльопачницата ли?

— Ами това е другото има на столовата.

— На столовата?

Ууди се усмихна.

— Ама ти си цивилен до мозъка на костите си. Ще трябва да те понаучим как се разговаря със старите кучета.

— Да не искаш да кажеш, че трябва да лая? — Засмяха се и двамата. — Ууди, макар и да не съм от войската, има ли някаква възможност едно цивилно старо куче да хапне във вашата кльопачница?

— Винаги си добре дошъл. Можеш, ако искаш, да се храниш постоянно със старите пушки.

— Но нали не съм от войската?

При тези думи майорът се усмихна широко.

— Господине, ти си армията. Ти си единствената причина, поради която сме тук, вместо всеки ден да скачаме от аеропланите. Сигурен съм, че на много от войниците ще им хареса да се запознаят и да си поговорят с теб. — Той погледна към електронния часовник на стената. — Какво ще кажеш за една бира?

— Папата в Рим ли живее?

— Хайде, тогава. Ще пийнем бира в клуба, докато кльопачницата отвори в шест.

— И клуб ли имате? За първи път чувам.

Ууди стана и го поведе.

— Това е военна тайна и се надявам, че няма да я разпространиш сред хората на „Мегалоуб“. Доколкото разбрах, целият район тук е „сух“, с изключение на това, което се намира между тези четири стени. Но в момента тази сграда е военна база за моите десантчици. Всички военни бази имат офицерски клубове, както и отделни клубове за ВН и СС. — Той видя, че очите на Брайън се ококориха от недоумение. — Сигурно военните са измислили съкращенията, толкова им допадат. ВН означава „волнонаемни“, а СС — „срочнослужещи“. Но нашата част е твърде малка за подобна дискриминация, затова имаме един клуб за всички чинове.

Той отвори вратата с надпис „Зона на сигурност, вход само за военен персонал“ и поведе Брайън. Помещението не бе голямо, но за изминалите няколко седмици парашутистите бяха успели да му придадат известен уют. На стената имаше мишена за мятане на стрели, висяха флагчета, вимпели и снимки — между тях и постер на голо момиче с невероятно големи гърди — останалото бяха маси и столове. А в дъното бе барът, с бутилки най-различни напитки и кран за точене на бира.

— Какво ще кажеш за една бира „Тайгър“, сингапурска? — попита Ууди. — Тъкмо отворихме бъчвата.

— Никога не съм я чувал, още по-малко опитвал. Давай!

Бирата бе студена, възхитителна на вкус, а и самият бар бе очарователен.

— Скоро ще започнат да идват и войниците, ще се зарадват да се запознаете — рече Ууди и наточи още две чаши. — Искам да те помоля само за едно: не говори за работата си. Никой от тях няма да те запита за нея, за това какво правиш в лабораторията, това им е забранено със заповед, затова недей сам да повдигаш въпроса. По дяволите, дори и аз не знам какво правиш, нито пък искам да знам. Казаха ни само, че е свръхсекретно, а това ни е напълно достатъчно. Извън това можеш да си плещиш колкото щеш.