Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 130

— Не бих рекъл „всичко“, а и естествено не знам за постигнатото през последните няколко години. Но я ми кажи на какъв език пишеш програмите си?

— ЛАМА-3.5.

Той се усмихна.

— Добра новина. Баща ми беше в екипа, който е създал ЛАМА. Език за логика и метафора. Твоят машинен детектив захапа ли вече следата?

— Да, засега е на етап прототип. Работи достатъчно добре, за да ми е интересно. Нарекох програмата „Дик Трейси“¹³.

— Как действа?

— В основни линии е съвсем просто. Има три главни части. Първата е група от различни експертни системи, всяка заета със своя отделна задача. Тези „специалисти“ се управляват от сравнително прост „мениджър“, който търси корелации и открива кога няколко от тях постигат съгласие по даден въпрос. Единият от тях вече е претърсил бази данни в цялата страна и е съставил списъци на всички възможни методи на транспортиране. Сега си съставя собствена база данни за автомобили, камиони, въздушен транспорт и т.н. Дори и за водния транспорт.

— Тук, в пустинята ли?

— Е, Морето Салтън не е далеч. Освен това имам сума специализирани програми, които събират различни видове географски данни, особено спътникови сканировки на района по времето, което ни интересува.

— Звучи добре — Брайън се изправи. — Схванах се. Искаш ли да се поразходим?

— Разбира се. — Като тръгнаха по пътеката, тя се огледа. — Това военна база ли е? Има ужасно много войници.

— Всичките са мои — рече той и се усмихна. — Забеляза ли как се движат с нашето темпо?

— Това ми харесва.

— На мен — още повече. Както сама можеше да се досетиш, не изгарям от желание да ме нападнат за четвърти път. А сега въпросът ми е може ли системата, която си изградила, да ни помогне да заловим онези бандити? Дик Трейси надуши ли вече горещи следи?

— Още не. Все още обработва данните.

— Тогава го хвърли на някой GRAM и го донеси тук. Големият компютър, който ползвам, ще ти даде всичката мощност, която може да ти потрябва.

— Така нещата наистина ще се ускорят. Ще ми трябват още ден-два и ще го направя. — Тя вдигна очи към слънцето. — Най-добре е да си тръгвам. Сигурна съм, че до сряда ще приключа всичко, ще копирам бележките си и ще донеса GRAM-а в четвъртък сутринта.

— Чудесно. Ще те изпратя само до сградата на охраната, защото не ми е позволено да приближавам портала, и ще съобщя на Ууди какво става.

След като тя си замина, се сети, че трябваше да я помоли да му донесе копие на ЛАМА-3.5, а сетне се присмя на глупостта си. Дните, в които човек е носел програмите на дискове, бяха отдавна отминали — освен в случаите на свръхсекретност. Запъти се към лабораторията. Сигурно имаше копие от програмата, записано на CD-ROM. Ако го нямаше, можеше да си го свали от някоя база данни.

Все още се изискваше известно време, за да привикне към този нов-стар свят на 2024-а.

22.

21 февруари 2024

Когато Брайън стана на следващата сутрин, пред вратата му го очакваха Беникоф и Евгени.

— Това е последният ден на Евгени тук и преди да си тръгне, той иска да провери изправността на цялата система.