Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 129

— Забавно е — рече той и се усмихна. — Боже Господи, запомнил съм дори номерацията на страниците и бележките под линия! Мислиш ли, че можем да го направим с цяла книга… или дори с енциклопедия?

— Не виждам защо не, след като имплантираният ти процесор разполага с достатъчно памет. Така процесът на повторното ти обучение ще се ускори. Ами да, това е тъй чудесно! Директен достъп до компютъра само с помощта на мисълта. Това е отворена идея с безкрайни възможности.

— И ще ми помогне в работата. Има ли причина, поради която да не заредя всичките си по-раншни бележки по изследването, за да мога да ги ползвам, щом си помисля за тях?

— Не виждам защо не.

— Добре. Хубаво ще е всичко да ми е под ръка, за да мога да го осмисля. Ще го направя веднага, ще запиша възстановените бележки от бекъп-GRAM-а… — Той се прозя. — Не, няма да го направя. И утре е ден. Във всеки случай искам и да си помисля малко по този въпрос. Всичко си изисква време за свикване.

— Напълно съм съгласна. За един ден бе предостатъчно. Ако възнамеряваш да се върнеш в лабораторията, недей го прави. За днес с работата е свършено.

Брайън кимна в съгласие.

— Честно казано, смятах да се поразходя и да обмисля тези нови неща.

— Добра идея, стига да не се преумориш.

Преди да излезе под ослепителното пустинно слънце, той си сложи тъмни очила. Въоръжен ефрейтор му отвори вратата, изостана на няколко крачки и заговори тихо в микрофона на ревера си. От двете му страни крачеха други войници, трети вървеше пред него. Брайън вече свикваше с постоянното им присъствие, дори почти не го забелязваше, докато крачеше по пътечката към любимата си пейка до езерото. Административните сгради на „Мегалоуб“ бяха от другата страна на басейна, скрити зад дървета и храсти. Очевидно той единствен идваше тук да се наслади на тишината и уединението. Намръщи се, когато иззвъня телефонът му. Помисли си да не отговаря, но сетне въздъхна и го откачи от колана.

— Делейни.

— Майор Ууд от рецепцията. Тук е капитан Кан. Казва, че днес не я очаквате, но иска да разбере би ли могла да поговори с вас?

— Да, разбира се. Аз съм до…

— Знам къде сте, сър. — В тона на майора прозвуча осезаема твърдост, породена навярно от това, че би трябвало да знае местоположението на Брайън с точност до милиметри. — Аз ще я доведа.

Дойдоха по пътеката от главния вход; едрата, с широки рамене фигура на майора превръщаше фигурката на Шели в още по-миниатюрна, макар и с все същите чудесни пропорции. Днес не бе с униформа, носеше къса бяла рокля, много по-подходяща за пустинния климат. Когато се приближи, Брайън се изправи; Ууди се обърна рязко кръгом и ги остави насаме.

— Не ти прекъсвам работата, нали? — между веждите й се появи лека бръчица на безпокойство.

— Изобщо не. Както виждаш, тъкмо си почиа.

— Трябваше първо да позвъня. Но току-що пристигнах от Л.А. и исках да те уведомя докъдм стигнала. Работих с някои от най-добрите следователи от LAPD¹². Като знам с какво се занимаваш, съм сигурна, че ти е известно всичко за експертните системи.