Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 128

— Знам малко нещо за „праспециалистите“. Това се нервни центрове, разположени в мозъчния ствол, отговорни за повечето от главните ни инстинкти. Глад, ярост, секс, сън — неща от този сорт. Но мисля, че не съм чел подобна статия.

— Не би могъл, тя е публикувана само преди няколко месеца. Ще я заредя в паметта на присадения ти процесор под оригиналното й заглавие. — Тя натисна бързо няколко клавиша и се обърна към него. — Вече трябва да е там. Виж сега дали можеш да откриеш присъствието й. Откриваш ли го?

— Не, всъщност не. Искам да кажа, че помня заглавието, защото го чух току-що.

— Тогава се опитай да направиш онова, което стори преди малко, което си сторил насън. Говори ми за статията.

Брайън се намръщи, сви устни, с невидими усилия напрягаше мозъка си.

— Има нещо… не мога да го определя. Искам да кажа, че там има нещо, но само да мога да го приближа. Да му намеря подхода… — Той отвори широко очи и заговори, думите се лееха от устата му: — … с израстването на детето, всеки примитивен праспециалист се сдобива с растящи слой подир слой памет и управленски умения, като в същото време всеки от тях има склонността да намира нови и нови начини да влияе и да използва онова, което другите правят. Този процес води до това, че по-старите версии на специалистите стават все по-малко отчетливи и все по-раздалечени. Така, с научаването на тези системи да споделят познавателната си насоченост, резултатните кръстосани връзки помежду им водят до по-сложни смесици на чувствените характеристики на емоциите при по-възрастни индивиди. А когато станем зрели хора, тези системи са вече толкова сложни, че дори самите ние не ги разбираме. Докато минем през всичките стадии на развитие, „възрастният“ ни вече мозък се е пренастройвал толкова пъти, че до голяма степен не може да помни или разбира как се е чувствал, когато е бил „детски“.

Брайън затвори уста, сетне отново заговори — бавно и колебливо:

— Това ли… е? За това ли се разказва в статията?

Д-р Снеърсбрук погледна екрана си и кимна.

— Не се „разказва“, а си е самата статия дума по дума. Успя, Брайън! С какви усещания бе свързано това?

Той се намръщи, докато се съсредоточаваше.

— То е като истинска памет, но не съвсем. Тук си е, но аз не знам всичко за нея. Трябва някакси да я прекарам през мислите си и чак тогава става пълна, разбираема.

— Разбира се. Така е, защото е в паметта на компютъра, а не в твоята. Можеш да получиш достъп до нея, но няма да я разбереш, докато не преминеш през нея, докато не й обърнеш внимание и не помислиш върху смисъла на всяко изречение. Да осъществиш правилни връзки с онези неща, които вече знаеш. Чак тогава можеш да направиш кръстосаните връзки, които са на практика истинското разбиране.

— Значи мигновеното „изливане“ на знания в главата е невъзможно?

— Боя се, че не. Паметта се състои от толкова много кръстосани връзки, че до нея може да се стигне по множество начини, тя не е линейна като паметта на компютъра. Но след като веднъж или дваж си минал през дадената тема, тя вече се превръща в част от собствената ти памет, достижима по всяко време.