Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 127

Д-р Снеърсбрук му се обади към дванайсет и половина, веднага щом пристигна. Той прекрати работата си и отиде при нея в клиниката на „Мегалоуб“.

— Влизай, Брайън — покани го тя и го огледа критично от глава до пети. — Виждаш ми се в много добра форма.

— Така се и чувствам. Всеки ден чета по час-два на слънце, разхождам се по малко, досущ както ти каза.

— Добре ли се храниш?

— И още как, армейската разкладка е много добра. И виж това — той свали шапката си и потърка поникналия мъх по главата. — Мини-канадска ливада. Скоро ще се превърне в истинска коса.

— Някакви болки от операциите?

— Нямам.

— Замайване? Задъхване? Умора?

— Не и за трите.

— Извънредно съм доволна. А сега искам да ми кажеш какво точно се случи, най-подробно.

— Чуй първо това — рече той и й подаде един диск. — Записах го, веднага щом се събудих. Ако ти се сторя малко зашеметен, то е защото взех онова приспивателно, което ми бе приготвила.

— Този факт е интересен сам по себе си. Беше транквилизатор, който може и да е способствал за възникване на инцидента.

Снеърсбрук изслуша записа трикратно и всеки път си водеше бележки. Сетне разпита подробно Брайън, отново и отново повтаряха едно и също, докато накрая тя забеляза, че той бе започнал да се уморява.

— Достатъчно. Хайде да пием по едно кафе и ще те пусна.

— Няма ли да пробваш дали бих могъл да го направя отново, само че този път съзнателно?

— Но не и днес. Първо си почини…

— Не съм уморен! Просто ми се приспа от повтаряне на едно и също. Хайде, док, бъди човек. Нека опитаме сега, докато всичко е още прясно в съзнанието ми.

— Прав си, желязото се кове, докато е горещо. Добре, нека започнем с нещо просто. Колко е 123 456 на квадрат?

Брайън си представи числото, опита се да потърси къде в паметта си да го постави. Напрегна се умствено, насили мислите си. Вложи допълнително усилие и изпъшка силно.

— 15 522 411 383 936. Това е квадратът, сигурен съм.

— Знаеш ли как го постигна? — попита развълнувано тя.

— Всъщност не. Бе нещо като ровичкане опипом в паметта, досущ както когато думата ти е на върха на езика. Разравяш се и я намираш.

— Можеш ли да го направиш отново?

— Надявам се… да, защо не? Не знам как е станало насън, но мисля, че мога да го повторя. Нямам обаче представа как го правя.

— Мисля, че аз знам. Но за да проверя диагнозата си, ще трябва да те свържа отново с машината и да видя какво се случва в мозъка ти. Съгласен ли си?

— Разбира се. И аз трябва да разбера как става всичко това.

Тя включи машината, докато той се настаняваше на стола. Нежните пръстчета нагласиха кабелите, той се облегна назад и подреди мислите си.

— Ето какво ще направим — тя премести курсора върху менюто на екрана. — Има една статия, която записах вчера в компютъра си от едно списание. Озаглавена е „Значение на праспециалистите в растежа на юношите“. Знаеш ли нещо по въпроса?