Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 134

* * *

Но тя все пак не беше забравила. Обядът пристигна на сервизна масичка, придружен от ординарец с безизразно лице, но с опитни ръце, който го сервира във вид на пет ястия, две бутилки вино и каничка кафе за противоотрова. Майлс отново не беше убеден, че е получил редовната разкладка на войниците на Кавило. Представи си взвод засмени, сити, пълнички лакомници, които с щастливи лица лениво влизат в битка… кучешката храна би била много по-ефективна за повишаване на нивото на агресивността.

След една случайна забележка към келнера заедно със следващата сервизна количка се появи и пакет, който съдържаше чисто бельо, комплект бойна униформа на Рейнджърите на Рандал, без отличителни знаци по нея. Беше прекроена по неговата мярка. Имаше и чифт мекички филцови чехли, а също така и депилатоар и различни тоалетни принадлежности. Майлс въодушевено се изми и се обръсна. Почувства се почти като човешко същество. Аха, добрите страни на сътрудничеството. Кавило трудно можеше да бъде обвинена в евфимизъм.

И все пак, как ли е стигнала дотук? Като ветеран сред наемниците, тя трябва да е била наоколо за известно време, за да се издигне до това положение. Дори и да не се е издигала стъпка по стъпка — Тънг може да знае. „Мисля, че трябва да е губила лошо, поне веднъж.“ Искаше му се Тънг да е тук. По дяволите! Искаше му се Илиян да е тук.

Майлс все повече се доверяваше на чувството си, че нейната пищност е ефектна роля, заслепяваща войниците й, предназначена да бъде разглеждана отдалече, като сценичен грим. От подходящо разстояние ефектът сигурно беше добър, като популярния бариарски генерал от поколението на дядо му, който се прославил с това, че носел плазмена пушка вместо бастунче. Майлс беше чувал да казват за него, че не бил никак глупав. Или пък, като младши лейтенантът от класата Вор, който носеше някаква антична кама при всеки сгоден случай. Запазена марка. Пресметната закачка с психологията на масите. Лицето, с което Кавило се представяше пред хората, със сигурност беше плод на тази стратегия, макар че тя преиграваше. Дали дълбоко в себе си не изпитваше страх, че това може да проличи?

„Иска ти се.“

Уви, след една доза от чара на Кавило само мисълта за нея беше в състояние да обърка всяка тактическата постройка. Съсредоточи се, младши лейтенант! Беше ли забравила Виктор Рота? Дали Грегор не е скалъпил някакво тъпо обяснение за срещата им на станция Пол? Изглежда, Грегор подхранваше Кавило с изопачени факти — или бяха просто факти? Може би наистина са му натрапили някаква отвратителна невеста и Грегор не е имал достатъчно доверие в него, за да го сподели? Майлс започна да съжалява, че е бил толкова ожесточен към Грегор.

Мислите все още бягаха в главата му като невротизиран плъх в опитна въртележка, когато кодиращото устройство отново иззвъня. Да, ще симулира съдействие, ще обещае всичко, само да му даде възможност да се види с Грегор.