Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 133

— Какво стана със съпругата и детето на онзи капитан? На товарната совалка? Вдовица и сираче, а? — поинтересува се през зъби Майлс.

Кавило се поколеба за секунда.

— Този човек беше предател. От най-лошите. Продаде планетата си за пари. Беше уличен в шпионаж. Заловен на местопрестъплението. Между това да заповядаш една екзекуция и да я изпълниш няма разлика.

— Съгласен съм с това. Пише го и в много правни текстове. А какво ще кажете за разликата между екзекуция и убийство? Вервейн не е в състояние на война. Действията му може да са били незаконни, заслужаващи арест, съд или превъзпитание. На какво се спряха съдебните заседатели в неговия случай?

— Бариарец в защита на законността. Колко странно!

— И какво стана със семейството му?

„Имаше време да обмисли отговора си, да я вземат дяволите!“

— Досадниците от Вервейн поискаха освобождаването им. Естествено не исках той да разбере, иначе щях да изгубя всякаква възможност да го контролирам от разстояние.

Лъжа или истина? Нямаше начин да разбере. Но тя се дистанцира от грешката си. Позволила е терорът, благодарение на който е придобила властта си, да управлява и реакциите й. Станало е, когато още не е била сигурна в позициите си. По-точно, когато позициите й са били несигурни. Онзи израз на лицето й ми е познат. Склонните към убийства параноици са ми познати като вкуса на пържените яйца на закуска — в продължение на седемнадесет години един от тях ми беше телохранител. За секунда Кавило изглеждаше ако не по-малко опасна, то по домашному обикновена. Но трябваше да се помъчи да изглежда убеден, дори да се наложеше да импровизира.

— Истина е — отстъпи той, — да издадеш заповед, която ти самият нямаш желание да изпълниш, е проява на самия страх. А вие не сте страхливка, командващ. Признавам ви го. — Така. Ето това беше правилният тон.

Тя вдигна язвително едната си вежда, сякаш искаше да каже: „Кой си ти, че да ме съдиш?“, но леко се поотпусна. Погледна часовника си и се изправи.

— Сега те оставям да помислиш за преимуществата на сътрудничеството. Надявам се, че на теория си запознат с математическия израз на затворническата дилема. Да видим дали можеш да свържеш теорията с практиката. Това ще бъде интересен тест за твоите възможности.

Майлс съумя да наподоби усмивка. Красотата на Кавило, енергията й, дори крещящото й его притежаваха безспорно обаяние. Грегор наистина ли е бил… активизиран от нея? В края на краищата Грегор не я беше видял да вдига невропарализатора си и… Какво оръжие трябваше да използва добрият служител на ИмпСи, изправен пред заплахата от такова покушение срещу императора? Да се опита да я съблазни и да я накара да забрави Грегор? Да пожертва себе си заради императора, като се хвърли на врата на Кавило, му се стори почти толкова привлекателно, колкото да обезвреди задействана граната, като легне върху нея.

Освен това се съмняваше, че ще успее. Вратата се плъзна, скривайки стоманената й усмивка. Той вдигна ръка, за да й напомни за нейното обещание да смени дажбите му. За съжаление, твърде късно.