Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 132

— Имат нещо подобно — сви рамене Кавило. — Разбира се, Бариар определено има тайна полиция. Станис изглежда доста притеснен от тях. В ИмпСи сигурно са много обезпокоени. Такъв пълен провал в изпълнението на дълга! Боя се, че репутацията им е преувеличена.

„Не съвсем. Аз съм от ИмпСи и знам къде е Грегор. Така че, формално погледнато, ИмпСи е точно на гребена на вълната.“ Майлс не беше сигурен да се смее ли, да плаче ли. — „Добре де, под нея.“

— Ако всички сме толкова добри приятели — попита Майлс, — защо съм затворен в тази килия?

— В името на собствената ви сигурност, разбира се. В края на краищата генерал Метцов открито ви заплаши да… какво беше… счупи всяко ваше кокалче. — Тя въздъхна. — Страхувам се, че скоро няма да има полза от милия Станис. — Майлс пребледня, като си спомни какво друго беше казал Метцов по време на разговора им.

— Заради… нелоялност?

— Съвсем не. Понякога нелоялността може да бъде много полезна. Ако с нея се борави вещо, разбира се. Но скоро цялостната стратегическа ситуация може да претърпи драстични промени. Невъобразими промени. Толкова време пропилях, за да го култивирам. Надявам се, че не всички бариарци са толкова отегчителни. — Тя се усмихна леко. — Много се надявам да е така. — Наведе се напред. — Вярно ли е, че Грегор е ъъ… избягал от дома си, за да се отърве от натиска на съветниците си да се ожени за жена, която не е можел да понася?

— Не ми е споменавал — стресна се Майлс. „Чакай, чакай.“ Какви ги вършеше Грегор там навън? По-добре ще е да внимава да не сгази лука. — Въпреки че съществува определена… загриженост. Мнозина се боят, че е възможно да избухне истинска война между отделните клики, ако императорът умре, без да е оставил наследник.

— Той няма наследник?

— Кликите не могат да постигнат съгласие за определена личност. С изключение на Грегор.

— Значи съветниците му ще се радват да го видят оженен.

— Ще си умрат от радост, струва ми се. А… — внезапно тревогата на Майлс от този обрат на разговора разцъфна в ярка светлина, също като блясъка преди ударна вълна. — Командващ Кавило, нали не си въобразявате, че можете да станете императрица на Бариар?

Усмивката й стана по-малко приветлива.

— Наистина сама не бих могла. Но с помощта на Грег. — Тя се изправи явно раздразнена от зашеметената физиономия на Майлс. — Защо не? Аз съм от подходящия пол. И очевидно притежавам подходящо минало.

— На колко години сте?

— Лорд Воркосиган, що за груб въпрос? — в очите й проблеснаха искри. — Ако бяхме от една и съща страна на барикадата, бихме могли да работим заедно.

— Командващ Кавило, не смятам, че разбирате Бариар. Или бариарците. — Всъщност в историята на Бариар имаше примери за времена, в които стилът на Кавило би паснал точно по мярка. Всяващото ужас господство на лудия император Юри, например. Но последните двайсет години бяха именно опит да избягат от всичко това.

— Имам нужда от вашето съдействие — каза Кавило. — Във всеки случай то може да е от голяма полза. И за двама ни. Ненамесата ви ще бъде… търпима. Активното ви противопоставяне обаче би било проблем. За вас. Но все пак, струва ми се, че на този ранен етап би трябвало да избегнем капаните, заложени по пътя на добрите ни отношения. Не мислите ли?