Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 131

— И все още никой не е поставил под въпрос избора на баща ви?

— Той беше на четирийсет — мускулите на челюстта на Майлс изпъкнаха. — И… и беше лорд Воркосиган. — „Сега и аз съм лорд Воркосиган. Защо и при мен не се получава така?“

— Нима миналото й нямаше значение?

— Тя беше бетанианка. Тя е бетанианка. От Института за астрономически изследвания, а след това и боен офицер. Бета колонията току-що беше помогнала за шумната ни загуба в онзи глупав опит да завземем Ескобар.

— И ако, независимо от това, че е била ваш враг, военното й минало всъщност й е помогнало да си извоюва уважението и одобрението на класата Вор?

— Предполагам. Освен това през годината, в която съм роден, тя си изгради и голям военен авторитет в потушаването на Вордарианското претендентство. На няколко пъти, когато баща ми не е можел да бъде на две места едновременно, тя е оглавявала верните на императора части. — И е била лично отговорна за сигурността на петгодишния император. Справила се е по-успешно от сина й, като се има предвид какво беше направил засега за двайсет и пет годишния Грегор. „Пълен провал“ — всъщност това беше единственото определение, което му идваше наум. — Оттогава никой не се е захващал с нея.

— Хм — Кавило се отпусна назад, мърморейки по-скоро на себе си. — Значи се е случвало вече. Следователно може да бъде направено пак.

„Какво? Какво може да бъде направено?“ Майлс разтърка лицето си с ръка. Опитваше се да се събуди и да се концентрира.

— Как е Грегор?

— Доста е забавен.

Грегор печалният забавен? Но в такъв случай, ако това отговаряше на останалата част от личността й, чувството за хумор на Кавило сигурно е отвратително.

— Имах предвид със здравето.

— Доста по-добре от вас, така като ви гледам.

— Вярвам, че е бил хранен по-добре от мен.

— Какво, вкусът на военния живот да не е прекалено силен за вас, лорд Воркосиган? Получавахте същата храна, както и войниците ми.

— Не може да бъде — Майлс вдигна оръфаното парче от преполовената си закуска. — Досега щяха да се разбунтуват.

— О, скъпи! — Тя разгледа отблъскващата мръвка със съчувствена гримаса. — Това ли? Мислех, че е под забрана. Как се е оказало тук? Някой сигурно прави икономии. Да ви поръчам ли редовно меню?

— Да, благодаря — незабавно отвърна Майлс и спря. Колко ловко беше пренасочила вниманието му от Грегор към самия него. Трябва да съсредоточи мислите си върху императора. Колко ли полезна информация е изтървал Грегор досега?

— Вие разбирате — предпазливо започна Майлс, — че създавате условия за възникването на тежък междупланетен инцидент между Вервейн и Бариар.

— Ни най-малко. Аз съм приятелка на Грег. Спасих го от лапите на тайната полиция на Вервейн. Сега е под моя закрила, докато не възникне възможност да го възстановим на законно полагащото му се място.

Майлс премигна.

— Вервейн имат ли тайна полиция?