Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 129

А кой или какво беше тяхната цел? Очевидно не станцията на Консорциума, нито пък отдалечената им станция-майка в Сбора Джаксън. Оставаха Аслънд и Пол. Аслънд не беше особено привлекателен в стратегическо отношение. По-добре е първо да се завземе Пол, Аслънд да бъде отрязан от Центъра (със съдействието на Консорциума) и отслабената планета да бъде прочистена без бързане. Но зад гърба на Пол стоеше Бариар, която би се зарадвала повече от всичко на един съюз с нервната й съседка, който би дал на империума възможност да стъпи в центъра Хийгън. Едно открито нападение ще хвърли Пол в разтворените обятия на Бариар. Значи оставаше Аслънд, но…

„Това е някакъв абсурд.“ Беше по-обезпокоително дори от мисълта за Грегор, който си посръбва неохраняван в компанията на Кавило или от страха от обещания химически разпит. „Нищо не проумявам. Това е абсурд.“

* * *

През целият нощен цикъл килията му беше обляна в мъждива светлина. Центърът Хийгън продължаваше да се върти в главата му с цялата си стратегическа сложност — центърът и образът на Грегор. Дали Кавило не го тъпчеше с някакви променящи съзнанието наркотици? Или пък не го гощаваше с храна за кучета, също като Майлс? Стек и шампанско? Дали не го изтезаваше? Или прелъстяваше? Видения на червеното вечерно облекло на Кавило (Ливия Ню) преминаваха на вълни през съзнанието на Майлс. Дали пък Грегор не се забавляваше? Майлс мислеше, че опитът на Грегор с жените е малко по-голям от неговия собствен, но през последните няколко години двамата не поддържаха връзка: доколкото знаеше, сега Грегор си имаше харем. Не, не може да бъде. Иван щеше да усети такова нещо, а той не би се въздържал от коментар. Надълго и нашироко. Доколко беше податлив Грегор на една толкова старомодна форма на умствен контрол?

Във всеки един момент от дневния цикъл, който се изниза мъчително бавно, Майлс очакваше да бъде отведен за своя първи опит в снемането на показания с помощта на химически средства. Колко щяха да схванат Кавило и Метцов от чудатата истина за одисеята му с императора? През безкрайни интервали пристигнаха още три от наподобяващите храна за кучета дажби и осветлението в килията отново беше намалено до сумрак, обозначаващ още една корабна нощ. Три хранения и никакъв разпит. Какво ги задържаше навън? Нямаше никакви шумове или недоловими вибрации, които да навеждат на предположението, че корабът е напуснал дока. Все още бяха затворени на станция Вервейн. Майлс отегчено се опита да се раздвижи: две крачки, обръщане; две крачки, обръщане; две крачки… но единственият успех, който постигна, беше световъртежът и значителното повишаване на собствената му воня.

Източи се още един ден и още една саждива „нощ“. Още една закуска изтрополи на пода. А може би разтягаха и свиваха времето по изкуствен път, за да объркат биологическия му часовник и да го размекнат за разпита? Защо ли си правят труда?