Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 128

— Няма човек, който да плаща по-малко от Имперски Служби — изсумтя Метцов.

— Освен това работата не е отегчителна. На остров Кирил всеки ден приличаше на следващия. Тук не знаете какво предстои да се случи. Или тя ви се доверява?

— Аз съм й необходим — Метцов се усмихна самодоволно.

— Като будоарен войн? Все пак бяхте в пехотата. Да се преустройвате на вашата възраст?

Метцов само се усмихна.

— Започваш да ми се набиваш в очите, Воркосиган.

Майлс сви рамене. „Ако е така, аз съм единственото нещо, което бие на очи тук.“

— Доколкото си спомням, жените в армията не ви интересуваха особено. Кавило май ви е накарала да промените отношението си към тях.

— Ни най-малко — Метцов се облегна назад със самодоволно изражение. — Очаквам до шест месеца да поема командването на Рейнджърите на Рандал.

— Тази килия не се ли наблюдава? — стресна се Майлс. Не че се притесняваше колко може да загази Метцов заради голямата си уста, но все пак…

— В момента не.

— Кавило смята да се оттегли, така ли?

— Има множество начини, по които оттеглянето й може да бъде ускорено. Фаталният инцидент, който Кавило организира за Рандал, лесно може да бъде повторен. Дори мога да измисля начин да си понесе вината за него, след като беше толкова глупава да се фука с убийството в леглото.

„Това не е било самохвалство. Било е предупреждение, дръвнико.“ Погледът на Майлс почти се кръстоса, докато се опитваше да си представи разговора под юргана между Метцов и Кавило.

— Вие двамата трябва да имате много общо помежду си. Нищо чудно, че се оправяте с нея толкова добре.

Доброто настроение на Метцов се помрачи.

— Нямам нищо общо с тази наемническа курва! Аз бях имперски офицер — Метцов го изгледа сърдито. — Трийсет и пет години. А те ме изхвърлиха на боклука. Добре! Ще разберат каква грешка са направили!

Метцов погледна часовника си.

— Все още не разбирам присъствието ти тук. Сигурен ли си, че няма още нещо, което искаш да споделиш с мен сега, насаме, преди да кажеш всичко на Кавило при химическия разпит утре?

Кавило и Метцов разиграваха старата игра на добрия и лошия, реши Майлс. Само че нещо бяха объркали координацията. И двамата бяха взели ролята на лошия.

— Ако наистина искаш да бъдеш от полза, заведи Грегор до бариарското консулство. Или просто им изпрати съобщение, че той е тук.

— Може, когато му дойде времето. При подходящи условия. — Метцов беше присвил очи и гледаше изпитателно Майлс. Дали и той беше толкова озадачен от Майлс, колкото и Майлс от него? Мълчанието се проточи и Метцов извика надзирателя по предавателя на китката си. Напусна килията без заплахи освен едно: „До утре, Воркосиган.“ И то беше достатъчно зловещо.

„Аз също не разбирам присъствието ти тук“, помисли си Майлс, когато вратата се плъзна на мястото си и сигналът на кодиращото устройство на ключалката иззвънтя. Вероятно във фаза на разработване беше някакво наземно планетарно нападение. Рейнджърите на Рандал ли щяха да оглавят настъплението на силите на Вервейн? Кавило се беше срещнала тайно с високопоставен представител на Консорциума на Джаксън. Защо? За да си гарантира неутралитета на Консорциума но време на предстоящото нападение? Това пасваше чудесно, но защо Вервейн не бяха преговаряли лично? За да могат да се откажат от споразуменията на Кавило, ако птичката изхвръкнеше от клетката си прекалено рано и намеренията им се узнаеха?