Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 127

— Ами… някак си сте успели да изолирате императора от охраната му. Вие или сте организирали някакво сложно покушение, или сте планирали да установите в някаква форма контрол над личността му.

— Това просто се набива в очи, а? — проплака Майлс, разстроен и се отпусна назад. Гърбът му издумка в стената зад него.

— А може и да си на някаква тайна, и следователно позорна дипломатическа мисия. Някаква продажна сделка.

— Ако е така, къде е охраната на Грегор? — попита Майлс.

— Така. Значи се доказва моята първа хипотеза.

— В такъв случай, къде е моята охрана? — озъби му се Майлс. „Наистина, къде е?“

— Заговор на Воркосиган… Не, вероятно зад него не стои адмиралът. Той контролира Грегор вкъщи.

— Благодаря. Тъкмо се канех да го изтъкна.

— Един уродлив заговор, рожба на уродлив мозък. Мечтаеш ли си да станеш император на Бариар, а, мутант?

— Само в кошмарите си, уверявам ви. Попитайте Грегор.

— Едва ли има някакво значение. Медицинският екип ще изстиска от теб всяка твоя тайна веднага щом Кавило ни даде зелена улица. В известен смисъл е жалко, че са измислени подобни методи, не мислиш ли? Би ми доставило удоволствие да ти изпотроша кокалите, костица по костица, докато започнеш да говориш. Или да крещиш. Тук няма да имаш възможност да се скриеш зад — той се усмихна леко — полите на баща си, Воркосиган. А може би все пак ще го направя — Метцов се умисли. — По кокалче на ден, докато не остане и едно здраво.

„В човешкото тяло има 206 кокали, кости и костици. 206 дни. Илиян трябва да е в състояние да ни открие за 206 дни.“ Майлс се усмихна безрадостно.

Все пак Метцов изглеждаше прекалено спокоен, за да пристъпи към изпълнението на този план веднага. Умозрителният разговор трудно можеше да се нарече сериозен разпит. Но ако не беше тук за разпит, нито пък заради насладата от отмъстителния тормоз, то какво тогава правеше в килията му този човек?

„Любовницата му го е изгонила, почувствал се е самотен и е потърсил някой познат, за да си поговорят. Познат, дори и да е враг.“ Макар и странно, беше разбираемо. Но с изключение на нахлуването на Комар, Метцов сигурно никога не е напускал Бариар през живота си. Един живот, в по-голямата си част прекаран в предсказуемия и затворен свят на имперската армия — държава в държавата, подчинена на военната дисциплина. Сега суровият мъж беше оставен на произвола и се носеше по течението, изправен пред по-големи възможности за свободен избор, отколкото някога си беше представял, че могат да съществуват. „Божичко! Маниякът страдаше от носталгия!“ Смразяваща мисъл.

— Започвам да си мисля, че е възможно случайно да съм ви направил добра услуга — започна Майлс. Ако на Метцов му се беше приискало да си побъбри, защо да не го насърчи? — Кавило със сигурност е по-хубава от последния ви шеф.

— Така е.

— Заплатата по-висока ли е?