Читать «Мусон» онлайн - страница 89

— Ти го уби!

Зрителите заприиждаха отново с ревове и свиркания.

Гай разбра, че не е улучил и започна отчаяно да размахва кинжала към лицето и гърдите на брат си. Том се навеждаше и отдръпваше, избягвайки всички удари, докато изведнъж неочаквано се втурна напред и удари с долната част на дланта Гай в ченето. Главата на близнака му се метна назад и той изпусна ръката на Том.

Гай се залюля към лафета на оръдието, а през ъгълчето на устата му потече кървава струйка от прехапания език. Продължаваше да държи кинжала насочен към лицето на Том и кресна:

— Ще те убия! — Зъбите му бяха потънали в собствената му кръв. — Ще те убия, мръсна свиньо такава!

Том разтриваше с една ръка контузеното си гърло, но с другата извади кинжала си.

— Хубава реч произнесе, братко — каза той с леден глас. — Дай да видим сега, как ще извършиш убийството, с което се хвалиш. — Тръгна към него с десния крак напред, танцуваше на върха на пръстите си, а кинжалът потръпваше в ръката му като готова за скок кобра. Гай отстъпи пред втренчения поглед на брат си.

Хал бързаше към тях, отворил уста да ги спре, но преди да пророни и звук, Аболи бе вече до него, стиснал здраво ръката му.

— Недей, Гундуане! — Гласът му бе тих, но настоятелен, доловим само за Хал сред женски писъци и одобрителните възгласи на тълпата. — Не бива да се разделят сдавени кучета. Това помага само на едното от тях.

— За Бога, Аболи! Те са ми синове!

— Вече не са деца, Гундуане. Те са мъже. Приеми ги като мъже.

Том се хвърли напред, насочил острието към корема на Гай. Той отстъпваше заднешком, като почти се препъваше в собствените си крака. Том мина отдясно и го подкара към носа. Мъжете се разстъпиха пред тях, за да им направят място и Хал разбра целта на Том: той вкарваше Гай в носовата част, както овчар загражда стадото си.

Лицето на Том бе безизразно и студено, но погледът му пламтеше, вперен в лицето на брат му. Хал се бе сражавал срещу мнозина и познаваше тази ледена заплаха, характерна само за очите на най-опасните майстори на сабята, този поглед на мъж, готов да убие. Знаеше, че пред Том вече не отстъпва брат, а враг, когото щеше да унищожи. Бе се превърнал в убиец и Хал се уплаши за Гай повече, отколкото се бе плашил някога за себе си. И все пак, знаеше че Аболи е прав. Вече по никакъв начин не можеше да спре хода на събитията. Не можеше да задържи Том — все едно да задържи скочил срещу плячката си леопард.

Раната на Том продължаваше да кърви. Разкъсаната риза показваше бялата кожа под нея и зейналата като усмихната уста рана, от която бликаше червената течност. Тя се стичаше по палубата и в обувките му, така че те пльокваха при всяка крачка. Но Том не усещаше раната. За него съществуваше единствено оня, който му я бе нанесъл.

Гай опря гръб о релинга. Заопипва с лява ръка дъбовите греди зад гърба си. Съзнанието, че е вкаран в капан го отрезви и гневът му изведнъж се замени със страх. Затърси с див поглед изход. Изведнъж ръката му напипа дългата дръжка на копие, поставено в специално сандъче край оръдейния лафет и страхът му се изпари като мараня под лъчите на изгряло слънце. Свирепа радост озари лицето му, когато захвърли кинжала и измъкна копието. При вида на тежкото оръжие с остър стоманен връх, Том отстъпи назад. Гай му се усмихна с кървава уста.