Читать «Мусон» онлайн - страница 88

Гай се метна на гърба му и сключи мъртва хватка с едната ръка около шията. Всички момчета бяха тренирали борба под ръководството на Големия Дениъл и макар Гай да бе непохватен и бавен в този спорт, той познаваше всички захвати и хвърляния. Сега се стараеше да използва докрай смъртоносната хватка. Опрял бе коляно в гърба на Том и дърпайки с дясната ръка сключената около шията на противника лява, искаше да прекъсне дишането му, а напрежението върху гръбнака можеше всеки миг да го пречупи. Том се гърчеше и отчаяно се мъчеше да разкъса хватката с пръсти, но въздухът не му стигаше и той постепенно губеше сили.

Екипажът бързо дотърча за представлението, надавайки високи викове, тропайки с крака и аплодирайки всеки своя любимец. После над общия шум се разнесе рев:

— Задно прехвърляне, Клебе!

Том реагира светкавично. Вместо да се противи на хватката, която го дърпаше назад, той промени посоката на усилието си и направи задно прехвърляне. Гай изведнъж бе блъснат силно назад и нямаше какво друго да стори, освен да освободи шията на Том и да се подпре на палубата, защото иначе щеше да строши ребрата си под тежестта му.

Том се извъртя във въздуха като котка и бе с лице към близнака си, преди да паднат на палубата. Стовари се върху Гай с колене и лакти върху корема и гърдите му.

Гай изписка като момиче и протегна ръце към смазания си корем, но брат му го бе яхнал и не му позволяваше да мръдне. Сви юмрук и го вдигна, за да удари с все сила Гай в лицето.

— Том, недей!

Беше гласът на баща им и Том замръзна. Пелената на гнева бавно се вдигна от погледа му. Отпусна юмрук и се изправи. Погледна презрително Гай и му каза:

— Следващия път няма да се отървеш толкова лесно. — Извърна се и си тръгна. Гай се изправи на крака, все още притиснал ръка към корема и се подпря на едно оръдие. Зрителите започнаха да се пръскат, разочаровани от баналния край на схватката.

— Том! — викна Гай и брат му се обърна. — Съжалявам, Том. Дай да стиснем ръце. Нека бъдем приятели. — Гай закуца към брат си, протегнал ръка с виновен и разкаян вид.

Том веднага се усмихна и тръгна назад. Пое протегнатата ръка и каза:

— Не знам защо изобщо започнахме.

— Аз знам — отвърна Гай и жалкият израз на лицето му се изкриви в страшна омраза. Бърз като усойница, той измъкна кинжала от висящата на пояса му кания. Острието бе дълго шест инча. Лъскава стомана с източен като игла връх. Насочи го към пъпа на Том със силен удар, като в същото време го дръпна с другата ръка срещу острието.

— Мразя те! — изкрещя той в лицето на брат си, а на устната му заблестя слюнка. — Ще те убия, заради онова, което стори.

Очите на Том се разшириха от страх и той рязко се извърна настрани. Върхът на кинжала намери хълбока му, разкъса ризата и разряза плитка рана под нея. От нея веднага бликна кръв, която напои дрехата и се застича надолу по крака му.

Керълайн изписка с тънък глас: